4 апр. 2007 г., 09:29

В добронамерената усмивка на живота 

  Проза
924 0 6
4 мин за четене
От няколко дни нямах нито ден почивка. Пролетта дойде не само с аромата на очакване, но и с неотменните ангажименти. Ритъмът на живота ми рязко се промени. Придоби някаква твърда решимост, примесена с нервност. Продължавах да спазвам неизменният си "маршрут" на действие, но сякаш се бях отдръпнала малко в страни и се самонаблюдавах.
Стръмният бряг на мислите ми беше по-гъсто наситен с поглъщането от работата и в моженете на отлагането й. Но всичко свършвах в рамките на денонощието. Смесвах с неуморимост и опиянение денем с нощем, затуптявах като забързан пулс или се отпусках в утихване до следващия ден.
„Здравейте!" - непознат на улицата ме пресрещна. Някакъв мъж, нямаше вид на сваляч, нито на просяк. Най-обикновен, на около 30, дори ми се стори симпатичен. „Здравейте - познаваме ли се?" - изтърва се от устните ми. Дали пък не бях толкова уморена, че не реагирах по моя си начин - да го отмина, без да му обърна внимание... Или самотата ми беше станала непоносима след дългите часове рабо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Все права защищены

Предложения
: ??:??