От няколко дни нямах нито ден почивка. Пролетта дойде не само с аромата на очакване, но и с неотменните ангажименти. Ритъмът на живота ми рязко се промени. Придоби някаква твърда решимост, примесена с нервност. Продължавах да спазвам неизменният си "маршрут" на действие, но сякаш се бях отдръпнала малко в страни и се самонаблюдавах.
Стръмният бряг на мислите ми беше по-гъсто наситен с поглъщането от работата и в моженете на отлагането й. Но всичко свършвах в рамките на денонощието. Смесвах с неуморимост и опиянение денем с нощем, затуптявах като забързан пулс или се отпусках в утихване до следващия ден.
„Здравейте!" - непознат на улицата ме пресрещна. Някакъв мъж, нямаше вид на сваляч, нито на просяк. Най-обикновен, на около 30, дори ми се стори симпатичен. „Здравейте - познаваме ли се?" - изтърва се от устните ми. Дали пък не бях толкова уморена, че не реагирах по моя си начин - да го отмина, без да му обърна внимание... Или самотата ми беше станала непоносима след дългите часове рабо ...