Вървях по обления в слънце площад и изведнъж в мен се блъсна ... пеперуда. Жълта. Не знаех, че пеперудите могат да се блъскат в хората. Мислех, че те безпогрешно се ориентират в полета си. За разлика от хората, които се лутат, въртят се в омагьосан кръг и трудно намират верния път. Учудих се, но се усмихнах - явно и пеперудите понякога бъркат посоката. И се сблъскват с индивиди като мен - такива, които не вървят право напред, а все се отклоняват крачка встрани. Така е по – интересно – отстрани на пътя има толкова много неща – тук пъстро цвете, там камъче с необичайна форма, песен на щурец, кацнала пеперуда. А, вярно, пеперудата... отнесох се и за малко да забравя за странното ѝ сблъскване с мен. Ударът беше лек по пеперуденски, но ръкавът на бялата ми риза потрепна и по него полепна малко жълт прашец. Погледнах го. После пак. И отново. И ми стана някак жълто. Радостно жълто. Не можех да си обясня защо, но миниатюрните частици прашец сякаш попаднаха в сърцето ми и то се оцвети в жълто. ...