В моменти като този…

В какви времена живеем?!

Тънем в разкош,

а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.

Господи, неведнъж съществуването ти отричах

и продължавам да го правя,

но когато се почувствам сам, като разкъсана кошута в дивата пустиня,

се нуждая от магия чародейна, от неземната ти сила.

Трябва да захраня извора на младостта.

Искам да живея в този свят, да усетя земните блага!

Знам, че улицата на мечтите пълна със самотници е.

Може би вървя по нея със копнеещо сърце?!

Може би търся отговора, който никога не ще намеря?!

Сега единствено се моля да приемеш душата ми във вечността,

да изпълниш нейните предели със същността.

Любовта... странно чувство е това.

В моменти като този гледам замечтано в клоните зелени на дървото.

От съзерцанието сред тях научих, че сме просто хора...

Истина – до болка ни позната.

Нуждаем се от топлота, от искрицата на любовта.

Моля те, дай ми факел

или приеми ме в градината с ябълковото дърво.

Там съм чувал, че змията е увита около уморените му клони.

Любовта... странно чувство е това.

Камен Тодоров