May 11, 2010, 10:46 PM

В моменти като този…

  Prose » Others
1.1K 0 0
2 min reading

В моменти като този…


 

В какви времена живеем?!

Тънем в разкош,

а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.

Господи, неведнъж съществуването ти отричах

и продължавам да го правя,

но когато се почувствам сам, като разкъсана кошута в дивата пустиня,

се нуждая от магия чародейна, от неземната ти сила.

Трябва да захраня извора на младостта.

Искам да живея в този свят, да усетя земните блага!

Знам, че улицата на мечтите пълна със самотници е.

Може би вървя по нея със копнеещо сърце?!

Може би търся отговора, който никога не ще намеря?!

Сега единствено се моля да приемеш душата ми във вечността,

да изпълниш нейните предели със същността.

Любовта... странно чувство е това.

В моменти като този гледам замечтано в клоните зелени на дървото.

От съзерцанието сред тях научих, че сме просто хора...

Истина – до болка ни позната.

Нуждаем се от топлота, от искрицата на любовта.

Моля те, дай ми факел

или приеми ме в градината с ябълковото дърво.

Там съм чувал, че змията е увита около уморените му клони.

Любовта... странно чувство е това.

 


Камен Тодоров

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камен Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...