Усети изтръпване - сякаш мравки лазеха по тялото му, а между зъбите си стискаше нож. Зави му се свят. Опита да се овладее, но силите внезапно го напуснаха и той се свлече на тротоара. Като в просъница му се мяркаха краката на минувачите, а грохотът на колите се смесваше със съсъка, който го преследваше тази сутрин, сякаш главата му бе пълна с разгневени оси. Дочу глас: „Сигурно е някой пияница - само до него ми е сега...” Опита да се размърда - не успя, но погледът му се премести и съзря нежна тревичка, пробила в цепнатината между две плочки. Загледа я и стотиците обувки, които го отминаваха, вече му приличаха на бомби по време на война.
„Ей, пълно е с наркомани, да му се не види! Този е прекалил с дозата, ама така му се пада!” - каза някой, на чиито крака забеляза скъпи мъжки обувки, които застъпиха върха на тревичката. О, тя пак се изправи - чевръста и предизвикателна! Падналият се опита да каже, че не е пияница, не е и наркоман, а дори и да беше - нали все пак е човек, но не успя да ...