В очакване
Усети изтръпване - сякаш мравки лазеха по тялото му, а между зъбите си стискаше нож. Зави му се свят. Опита да се овладее, но силите внезапно го напуснаха и той се свлече на тротоара. Като в просъница му се мяркаха краката на минувачите, а грохотът на колите се смесваше със съсъка, който го преследваше тази сутрин, сякаш главата му бе пълна с разгневени оси. Дочу глас: „Сигурно е някой пияница - само до него ми е сега...” Опита да се размърда - не успя, но погледът му се премести и съзря нежна тревичка, пробила в цепнатината между две плочки. Загледа я и стотиците обувки, които го отминаваха, вече му приличаха на бомби по време на война.
„Ей, пълно е с наркомани, да му се не види! Този е прекалил с дозата, ама така му се пада!” - каза някой, на чиито крака забеляза скъпи мъжки обувки, които застъпиха върха на тревичката. О, тя пак се изправи - чевръста и предизвикателна! Падналият се опита да каже, че не е пияница, не е и наркоман, а дори и да беше - нали все пак е човек, но не успя да помръдне устните си. Скоро го подуши рижо куче и дори близна отпуснатата му длан. Ето, най-после той усети, че размърдва устните си -те се извиха в едва доловима усмивка. А човешките крака продължаваха да го подминават. По улицата, до главата му префучаваха коли и го засипваха с прах. Нежната тревичка се отърсваше и се стремеше към допира му. Той с неимоверни усилия се протегна към нея и тя го погъделичка по лявата длан. Дали беше заспал или пък изгубил съзнание - не можа да разбере. Когато отвори очи, вече го обгръщаше мрак. Колите бяха по-редки, а един минувач се спъна в него и падна. После го напсува и си тръгна, залитайки. Скоро и друг се спъна в него, но не го напсува, а щателно му обърна джобовете и след като ги изпразни, и той си тръгна по своя път. След малко го наобиколиха глутница бездомни кучета. Помирисаха го, близнаха го тук-там и си отминаха. Тогава той, по-самотен откогато и да било, единствено с Бог в душата си, затвори очи и зачака утрото.
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Георги и Петя, благодаря ви!
-
Прочетох на един дъх.
-
Да, светът е различен, когато сме паднали. Но понякога едва тогава отваряме сетивата си за прекрасни неща, които иначе не забелязваме... като една тревичка например
, копнееща да бъде докосната... Поздрави! -
Плами,Александра,Ронда,Ангел,Ивон,Марина,Веска,Боби, сърдечно ви благодаря за отзивите!
-
Много силно!
-
!!!
-
Кратко, но много наситено с истина и емоция - признак за разказваческо можене. Поздравления!
-
Страхотвн разказ!Понякога хората сме ужасно жестоки !Поздрав
-
Човечността... Понякога напразно я очакваме! Поздрав, Роси!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
