Мислите плуваха, като празни листи от един изгубен ден.
Никой не си спомняше за ръцете на есента, държащи безброй противоречия
между пръстите на вечните отговори...
Песента бе по-кратка и от миг, оставяща само киселата мелодия от едно утро с все
още не събудилото се слънце.
© Петко Петков Все права защищены