В очакването на началото на вечния край миг преди ТЯ да си помисли за САМОУБИЙСТВО!!!!!
Мислите плуваха, като празни листи от един изгубен ден.
Никой не си спомняше за ръцете на есента, държащи безброй противоречия
между пръстите на вечните отговори...
Песента бе по-кратка и от миг, оставяща само киселата мелодия от едно утро с все
още не събудилото се слънце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Петков Всички права запазени
