29 дек. 2022 г., 11:30

В празничния студ

470 3 4
1 мин за четене

Навън гръмна втора ракета… Че кой е тоя супербогаташ, дето си позволява подобни развлечения…

Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….

А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхраняване на родовите богатства. Имаше няколко отсека и Ханс най-напред влезе в голямото помещение, където съхраняваха хранителни продукти. Два бута, висящи на гредите, няколко вурста до тях, десетина бутилки, пазени още от войната…

Отряза месо, добави един скромен салам, украси с бутилка, покрита с вековен прах…

В ъгъла стояха двете каси. Отключи внимателно малката, отдели няколко банкноти, добави и шепа монети – може да му поиска някой приятел заем, а в тия времена…

Сетне внимателно се огледа и отключи голямата каса. Е, сега вече всичко ще е наред. Преброи ценното съдържание, извади четири дебели дървета… После размисли и замени две от тях с други, по-тънки. Имаха си още стари кожуси, можеше да спестят топливото…

Небрежно повлече чантата с продуктите, внимателно понесе дървата…

Все пак, празник е…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отброяваш, сенсей, отброяваш... След 12 каляската се превръща в тиква, конете в мишки, но лакеите си остават човекоподобни. Поне в нашата "приказка".
  • Даммм, ... не съм от там, аз съм баварец ..
  • Благодаря, Лидия!„
    Времето сега започва да тече...
  • Не е хумористичен разказът ти, Георги, а е трагичен. Само не разбрах за кое време се отнася.

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...