В празничния студ
Навън гръмна втора ракета… Че кой е тоя супербогаташ, дето си позволява подобни развлечения…
Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….
А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхраняване на родовите богатства. Имаше няколко отсека и Ханс най-напред влезе в голямото помещение, където съхраняваха хранителни продукти. Два бута, висящи на гредите, няколко вурста до тях, десетина бутилки, пазени още от войната…
Отряза месо, добави един скромен салам, украси с бутилка, покрита с вековен прах…
В ъгъла стояха двете каси. Отключи внимателно малката, отдели няколко банкноти, добави и шепа монети – може да му поиска някой приятел заем, а в тия времена…
Сетне внимателно се огледа и отключи голямата каса. Е, сега вече всичко ще е наред. Преброи ценното съдържание, извади четири дебели дървета… После размисли и замени две от тях с други, по-тънки. Имаха си още стари кожуси, можеше да спестят топливото…
Небрежно повлече чантата с продуктите, внимателно понесе дървата…
Все пак, празник е…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отброяваш, сенсей, отброяваш... След 12 каляската се превръща в тиква, конете в мишки, но лакеите си остават човекоподобни. Поне в нашата "приказка".
-
Даммм, ... не съм от там, аз съм баварец
.. -
Благодаря, Лидия!„
Времето сега започва да тече... -
Не е хумористичен разказът ти, Георги, а е трагичен. Само не разбрах за кое време се отнася.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
