29.12.2022 г., 11:30

В празничния студ

471 3 4
1 мин за четене

Навън гръмна втора ракета… Че кой е тоя супербогаташ, дето си позволява подобни развлечения…

Ханс беше заредил само един фойерверк, но го пазеше за полунощ. Да зарадва внуците….

А сега трябваше да се подготви. За целта слезе в древното мазе на стария дом. Някога прадядо му беше го оборудвал за съхраняване на родовите богатства. Имаше няколко отсека и Ханс най-напред влезе в голямото помещение, където съхраняваха хранителни продукти. Два бута, висящи на гредите, няколко вурста до тях, десетина бутилки, пазени още от войната…

Отряза месо, добави един скромен салам, украси с бутилка, покрита с вековен прах…

В ъгъла стояха двете каси. Отключи внимателно малката, отдели няколко банкноти, добави и шепа монети – може да му поиска някой приятел заем, а в тия времена…

Сетне внимателно се огледа и отключи голямата каса. Е, сега вече всичко ще е наред. Преброи ценното съдържание, извади четири дебели дървета… После размисли и замени две от тях с други, по-тънки. Имаха си още стари кожуси, можеше да спестят топливото…

Небрежно повлече чантата с продуктите, внимателно понесе дървата…

Все пак, празник е…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отброяваш, сенсей, отброяваш... След 12 каляската се превръща в тиква, конете в мишки, но лакеите си остават човекоподобни. Поне в нашата "приказка".
  • Даммм, ... не съм от там, аз съм баварец ..
  • Благодаря, Лидия!„
    Времето сега започва да тече...
  • Не е хумористичен разказът ти, Георги, а е трагичен. Само не разбрах за кое време се отнася.

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...