В поетите ли е тъгата?
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често
в чужди стихове да живееш, потънал в прах.
Крепиш се непонятен...
Незнайно защо, хората дори ти ръкопляскат!
А ти не вършиш нищо кой знае колко славно...
Живееш, тъй както... според трепета душевен.
И чуваш за себе си хвалби и празна слава.
В легендите на улиците, разбити до късно през нощта. ...