Не трябва да плача, ти си само някой, който аз измислих в съня. Някой, който всяка вечер идва, като гостенин. Не ме вини за моя зов, когато падне мракът. Цялата от обич изгоряла, чужда денем, нощем твоя. Белези на ум оставям, сърцето с мисли наранявам. Не искам да се будя, ти и тази вечер... мой гостенин бъди. Налей ми чаша вино, грамофон със стара плоча ми пусни. Пияна в страстен танц ме поведи, докато не дойдат утринни лъчи. Тогава, тогава ти тръгни, за да не видиш моите сълзи.