В съня
Не трябва да плача, ти си само някой, който аз измислих в съня. Някой, който всяка вечер идва, като гостенин. Не ме вини за моя зов, когато падне мракът. Цялата от обич изгоряла, чужда денем, нощем твоя. Белези на ум оставям, сърцето с мисли наранявам. Не искам да се будя, ти и тази вечер... мой гостенин бъди. Налей ми чаша вино, грамофон със стара плоча ми пусни. Пияна в страстен танц ме поведи, докато не дойдат утринни лъчи. Тогава, тогава ти тръгни, за да не видиш моите сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Христова Всички права запазени
