30 янв. 2010 г., 13:51

В търсене на смисъла

1.2K 0 0

    Понякога, само понякога ми се приисква да изтичам навън и да направя нещо велико. А  друг път, забравям да се събудя, да си измия косата, да съблека пижамата цял ден. Забравям, че улицата съществува. Губя се във възглавницата си. Къде ли ходя в сънищата си, не зная.

    Понякога, само понякога ми се струва, че съм готова да спася целия свят, да излекувам  болните, да реша всички проблеми. А понякога се чувствам толкова малка и невъзможна за всичко, понякога се обърквам... И оставям нещата в Божиите ръце.

   Божиите ръце... дали ги е изцапал с кал, докато ни е създавал?

Какво усилие му е коствало?

Какви са ръцете му?

Детски или като на отруден човек - напукани и груби.

Какво има по ръцете му: пръст и кал, трохи, мастило, кръв, мрамор, боя...?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...