Понякога, само понякога ми се приисква да изтичам навън и да направя нещо велико. А  друг път, забравям да се събудя, да си измия косата, да съблека пижамата цял ден. Забравям, че улицата съществува. Губя се във възглавницата си. Къде ли ходя в сънищата си, не зная.

    Понякога, само понякога ми се струва, че съм готова да спася целия свят, да излекувам  болните, да реша всички проблеми. А понякога се чувствам толкова малка и невъзможна за всичко, понякога се обърквам... И оставям нещата в Божиите ръце.

   Божиите ръце... дали ги е изцапал с кал, докато ни е създавал?

Какво усилие му е коствало?

Какви са ръцете му?

Детски или като на отруден човек - напукани и груби.

Какво има по ръцете му: пръст и кал, трохи, мастило, кръв, мрамор, боя...?