В забрава ще останат всички наши спомени, всички болки и сълзи, в забрава ще останат нашите мечти...
Забранявахме си да сме щастливи, искахме всеки да е щастлив и за себе си не помислихме, че и ние искахме малко щастие...
Сега е късно нали, да търсим изгубени мечти и любовта някак си вече я няма ние отдавна я изгубихме по патя си сами...
Ти искаше детето ти да порасне, да не чувства болка за изгубелият се по пътя баща, макар често сам да осъзнаваше, колко пораснала и самостоятелна бе тя...
А аз исках в живота сама да се справям без рамо на което да се опра, без хора на който да разказвам, да търся победа по-пътя сама и така и всичко стана, аз побеждавах сама...
Но съдбата не иска отсрочка, тя си взема любовта...
Дълго по-пътя си се лутахме и някъде се оплетохме сами в нашите лъжи, дълго по пътя вървяхме но никога хванати за ръка, сякаш бяхме две отделни човечета, търсейки само плътта...
А любовта ни се луташе, търсеше души те ни, търсеше мечти те ни, но за нас бе късно, нали, кажи ми т ...