25 мар. 2008 г., 15:50
Валя
16 мин за четене
Валя
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и друга седмица мъжът, с когото Валя живееше, изпитваше все по-голямо удоволствие да мачка най-вече душата й. А нейната душа беше мека, топла и бяла, някак си раздвоена - едната половина да я мачкаш, когато ти е хубаво, а другата половина - да я мачкаш, когато си ядосан.
Валя беше много търпелива. Дали защото искаше да има деца, а все нямаше, и вече отдавна минаваше трийсетте, тя приемаше грубостите на хората като светица. Тя не беше в никакъв случай светица, но прощаваше всичко. Повечето жени пълнеха мъжете си с неясното чувство за вина пред тях и така ги задържаха; Валя умееше да изсмуче всичкото чувство за вина на всеки мъж (даже и това пред майка му), с който живееше. В това беше огромната сила на бездънната й душа, скрита зад огромните й гърди, която привличаше безотказно мъжете към нея. Този неин необикновен талант правеше и най-големите животни, с които Валя съжителствуваше, за известно време в добри и кротки човеци...
Валя беше бивша актриса, кризата през деветдесетте я съкрати, унижи, огорчи и отстрани от театъра, с изключение на театъра, който се въртеше по улиците и митингите. Гласът на Валя призоваваше чрез мегафона тълпите за лоялност към партията-хранителка, към търпение и надежди за по-добро бъдеще, в което тя едва ли вярваше вече. Валя вярваше само в собственото си по-добро „утре" на майка и съпруга - тихо, скромно, без слава и аплодисменти, на които се беше наситила, дори без дом и пари и без приятели. Но парадоксът на времето сякаш още повече я отдалечаваше от простите й мечти, събирайки я все с хора, които искаха от живота само онова, което тя вече не ценеше.
Напоследък Валя живееше с Камен, който беше малко по-млад от нея, почти оплешивял и поет по занятие. Камен искаше само слава и признание. Парите не го интересуваха, поне не на този етап, защото беше израсъл в един от крайните квартали на София, бедно и самодостатъчно, а и приходите на Валя, заедно с помощта от родителите й, които на времето бяха влиятелни хора, засега им стигаха.
Валя се пренесе да живее при Камен в малкия панелен апартамент в Люлин 4, навремето придобит с печалба от тотото. Камен толкова се гордееше с този апартамент, за който не беше дал нито стотинка, че когато станеше дума за имоти, пари и други богатства, които се трупаха главоломно по това време на крайно обедняване, апартаментът се разрастваше дотолкова, че компенсираше всички останали материални и душевни, терзания, които неговата наранена психика трябваше да изтърпи в процеса на сравняването с околните - успели или не успели хорица. Нямаше човек в обкръжението му, който да не знаеше и да не бе изпитал мига на "улучване" на печалбата, да не беше преживял "акта" на получаването на този дар на обществото, по висш дори от даровете, които даваше природата. Затова и Камен изпитваше дълбоко потисната ненавист към хората, които "взимаха", а не "даваха". Загубил отрано баща си, който беше починал от нелечима болест, Камен бе загубил и възможността да се пребори с мъжката воля в семейството, да й се подчини или противопостави и така да се изгради като самостоятелна личност. Той получаваше наготово безусловната любов от майка си, от роднините, от тотото, дори и от бога, доколкото беше надарен с дарбата на поет. Но вместо да я съхрани и развие, тази любов го правеше неспособен да издържи на агресията на времето, което се беше променило точно, когато той не очакваше.
Апартаментът бълваше огромни сметки за ток и парно, пенсията на майка му не стигаше дори за нейната прехрана, а стиховете, които той пишеше, в повечето случаи не се заплащаха нито с пари, нито със слава. Единствено жените, които той намираше, бяха по-слаби и по-безпомощни от него и му даваха, напълно безплатно, цялата си любов и вярност, надявайки се да намерят при него закрилата и спокойствието, което търсеха интуитивно. Камен усещаше веднага това и бързо се настаняваше в душите им, свиваше гнездото си там, преди те да са го изпреварили. Лека-полека той съзираше в тях призрака на бащата и мъжът, когото можеше да побеждава и мачка безкрайно, без да си подава носа навън в света, който презираше. И наистина, дори най-миловидните и светли жени, поживяли с него, след няколко месеца помръкваха и погрозняваха, добивайки едно особено грубовато и сурово изражение.
Валя обаче беше яка жена, както по кокал, така и по дух. Тя чувстваше, че трябва да направи мъж от това неузряло и лошо момче, което се беше свило между гърдите и душата й, и не само бозаеше, но се и правеше на мъжкар. "Мъжкар" беше любимата дума на Валя, тя беше всичко, което носеше в себе си - любов, сила, честност, дух, дете и бог.
Изглежда съдбата реши да й помогне. Една вечер, след като тя беше взела хонорара си, двамата с Камен се завряха без много да му мислят в някакъв нафукан ресторант, приспособен кичозно в подземието на една централна обществена сграда. Музиката гърмеше и от тютюневия дим, който се развяваше като мръсно перде из помещението, а и от особената вкиснала миризма, заведението, странно защо, напомняше на някаква огромна пералня, в която сякаш се перяха мръсните дрехи и бельо на целия този многохиляден и изпълнен с омерзение град.
Валя и Камен седнаха на една от хубавите маси, на които светеше металната плочка "Rezerve". Камен скръсти ръцете си и се наведе над масата, сякаш да подпре още по-стабилно едрото си тяло. Нямаше намерение да става оттук. Валя се беше нагледала на подобни дребни битки за надмощие - в трамвая с контрольорите, пред апартамента с инкасаторите, по опашките в магазините. Обикновено Камен излизаше победител, защото хората не знаеха още как да се защитят срещу внезапната агресия и предпочитаха да отстъпят. Но този път сервитьорът не отстъпи. Настояваше двамата незабавно да се махнат от масата, защото е запазена. Валя не искаше да си разваля ведрото настроение и стана. "Тука ще седиш!" - изръмжа Камен и посегна да я хване за ръката, но закъсня. Сервитьорът се навря между тях, избутвайки леко Валя към изхода. Взе им връхните дрехи от стола и ги пренесе на крайната маса до тоалетната. В момента, в който се върна да прибере столовете Камен го удари. Не много силно, с права длан, но очилцата му изхвръкнаха и се пръснаха на пода. После всичко се завъртя, както и се очакваше. Отнякъде се появиха някакви типове, започна се и приключи за няколко секунди. Камен лежеше на дансинга, свит като мишка, а от веждата му, разцепена с метален бокс, течеше кръв. Беше изгубил за миг съзнание. Валя беше клекнала и му попиваше кръвта. Дамската й чанта беше изцапана. Камен видя, че плачеше и затвори очи. Нямаше сили дори да я гледа. Не искаше нищо повече. Вкусът на кръвта и миризмата на парфюма й му пречеше да се отпусне и заспи. След малко някой му помогна да стане. Чистият въздух навън свърши останалото...
След като го зашиха, Камен лежа у тях още около седмица, както бяха наредили докторите. Валя отказа всички ангажименти, за да се грижи за него. Любовта се изливаше от нея от двете й ведра, първична и чиста като състрадание, надежда и мечта.
Тя поднасяше закуската му в леглото, после сядаше до него и му рецитираше стихове. Валя знаеше наизуст десетки монолози от пиеси, стихове на български и световни поети. Гласът й беше плътен, с ниски честоти и много ясна дикция. В малката кухничка, където Камен лежеше, се връщаха театърът и поезията, които бяха изчезнали от живота й, от тях струеше разтърсваща любов и нежност, а Валя играеше, както никога досега. Публиката й беше само от един човек, но неговото присъствие изпълваше всичко. Камен ръкопляскаше с широки длани, гръмко и бавно, разсъбличайки я мислено. Но Валя още не му позволяваше. Камен мърмореше, сърдеше се на ужким, правеше се, че спи. Тогава Валя продължаваше с неговите стихове, които вече знаеше наизуст, и от нейната уста и сърце те наистина звучаха невероятно. Тя обичаше да гледа лицето му, което губеше острите си монголоидни черти и се превръщаше в лице на бебе, с големи тъмнокафяви очи вперени в нея. Дори белегът от удара с бокса избледняваше...
Валя хвърли много усилия, за да може Камен да забрави за боя, който получи в подземието. Когато, предимно вечер, яростта и омразата му избликваха и той почваше да говори за реванш, Валя сменяше темата с един единствен жест. Тя събличаше дрехите си и коленичеше до леглото. Дългите й черни коси падаха върху лицето му като пролетен дъжд...
В една такава пролетна нощ Камен повярва, че е голям поет, а Валя повярва, че е обичана. Животът и на двамата се промени.
Камен беше открил в себе си две нови неща - невероятното спокойствие на духа и неизчерпаемите си физически сили. Той наистина спря да излиза. Цялата му енергия отиваше в това - да пише, да чете и да прави дете на Валя. От една страна постъпваше честно към Валя и й даваше това, което можеше - много време, много удоволствия, много надежди. Беше готов дори да приеме детето, от което подсъзнателно се страхуваше. Понякога дори се опитваше да мечтае заедно с нея. Знаеше, че Валя ще се справи с всичко, което поиска. А тя искаше и него и детето си, затова Камен беше спокоен. И той се обърна без страх към себе си - пишеше за това, което бе на душата му, без поза и перушина, без да се срамува от искреността си. Цялата култура, която Валя неусетно му предаде с нейните етюди, разговори и оценки, го доближи до високата поезия. Камен написа най-хубавите си стихотворения, дори без да разбере това.
Валя виждаше неговото израстване, благодарение на нея, и беше щастлива. Тя правеше всичко, за да може Камен да се чувства обичан не само в апартамента си, но и навън. Тя бе тази, която уреждаше на Камен четения на престижни места, тя декламираше превъзходно стиховете му пред публика, тя го представяше на известни хора. Най-после Камен получаваше това, към което се стремеше - слава и признание. Книгата му със стихове, която Валя плати със собствени средства, постигна значителен успех, парите се възвърнаха двойно под формата на литературни награди, а името му се появи на страниците на вестниците с най-голям тираж. Камен наистина живееше добре.
Но всеки човек, дори и живеещият добре, натрупва в себе си повече агресия, отколкото съзнателно и добронамерено изразходва. Първоначално, щом почувстваше нужда, Камен изливаше цялата своя негативна енергия и вина в нейното тяло и душа, така, както тя го бе научила, с такова настървение и ярост, сякаш Валя му бе изпратена от бога само за това. Валя поемаше и търпеше, защото чувстваше, че мъжът обладава не само създавайки, но и разрушавайки, изпразва цялата своя светла, но и тъмна страна, за да се съедини след това невинно с бога. Камен обаче все не се съединяваше, не знаеше мярка и колкото повече мачкаше Валя, толкова повече това му харесваше. Детето обаче не идваше, зависимостта на Валя растеше и Камен почувства, че може да прави с нея каквото си иска, докато тя забременее. Той все по-често сравняваше Валя с другите жени, които го ухажваха, величаеха и съблазняваха и изпитваше известно съжаление към себе си за своето моногамство. Без да осъзнава, че това е причината, той й го връщаше. Неща, които преди това само бе помислял, но бързо бе прогонвал от ума си, сега Валя чуваше все по-често от неговите уста - за дебелите си глезени, за гънките по корема си, за двойната си брадичка. Тя търпеше и все повече се вкопчваше в тялото му, за да получи онова, което все не идваше. Тя знаеше, че вече не е красива, и се стремеше да прояви изкуството си на майка, любовница и духовна приятелка, за да не загуби любовта му. Но колкото ставаше тя по-съвършена, толкова Камен повече се дразнеше и почваше да я руши преднамерено. Първоначално, с малки невинни забележки, той й даваше да разбере, че Валя не чисти, не готви и не глади така, както това е правила, например, майка му, но Валя мълчеше. Камен я навикваше като слугиня, караше я да му мие краката и му глади чорапите, връщаше демонстративно поднесената му закуска или я пращаше да пазарува по късните часове някоя подправка, при все че най-близкият денонощен магазин беше на поне километър от тях. Все по-често тялото на Валя го изпълваше с погнуса, която той едва сдържаше, за да я излее после в стиховете си. Съвършенството на чуждата поезия, която Валя рецитираше, така го дразнеше, че Валя, за да му угоди, постепенно замлъкна. Все по-голяма тишина се настаняваше между двама им и вечер, когато Камен заспиваше, Валя излизаше на малкото балконче да погледа звездите. Струваше й се, че е минала цяла вечност, от мига, когато Камен лежеше ранен и раним на дансинга, поверявайки душата си на нея. Молеше се на скрития в тъмното Бог да й дари дете и любов, или само дете или само любов, или и тя не знаеше вече самата какво иска. Обвиняваше себе си за всичко, което й се случваше, за търпеливата си душа и големите си гърди, единственото нещо, на което никой мъж не се насищаше. После, чула проплакването на някое съседско бебе, се изпълваше с надежда и лягаше отново до мъжа, който беше приела такъв, какъвто е...
За да запълва празнините в душата си, Валя се отдаде на своята професия. Знаеше, че Камен стои пред телевизора и я гледа, (беше отминало времето, когато идваше винаги с нея) и работеше така отдадено, че скоро нейните предавания се превърнаха в любими за хиляди хора. Непознати минувачи я спираха по улиците и я поздравяваха, прегръщаха, благодаряха, а Камен, когато беше с нея, стоеше настрана, безкрайно велик и безкрайно неизвестен. Той беше Творецът, символът на вечното изкуство, а тя беше халтурата, временното, преходното, и това, че хората я харесваха, го подлудяваше. Той я вкарваше в парка и там, на мократа шума и острите камъни я изнасилваше и унижаваше, принизявяше и овъргаляше с яростта на рис, впръсквайки безценното си семе на поет в безплодната утроба на посредствеността.
Камен забрани на Валя да се снима по телевизията и да работи изобщо. Така и последната надежда на Валя да роди нещо, ако не с тялото си, то поне с таланта си, потъна напълно. В началото Валя се съпротивляваше, но Камен не отстъпи. „Творцата", както той я наричаше подигравателно, трябваше да осигури спокойствието на „гения", и то непременно сега, когато той е в апогея си. В замяна - Камен беше великодушен - й се даваше възможността спокойно да забременее и роди. Но Камен знаеше малко повече от Валя - резултатите от последните изследвания бяха такива, че Валя нямаше да има никога деца, но лекарят, който беше й спестил това категорично мнение и все пак й бе оставил вратичка надежда, бе прошепнал на Камен цялата истина. Камен три пъти се връща, за да се увери, че това е така.
А времето минаваше. Валя се принуди да отдаде малката си боксониера под наем за жълти стотинки, които пак не стигаха и само след два месеца Камен почувства разликата. Кошмарът на огромните сметки се появяваше застрашително и Камен трябваше да избира как да живее занапред.
Една сутрин, след изтощителна и досадна за Камен нощ, той й каза всичко. Камен не се посвени да бъде категоричен и бездетното бъдеще на Валя се срина върху леглото му. Валя дълго и безнадеждно плака.
Същата вечер Валя се затвори в банята и изпи една 700 грамова бутилка водка, а Камен дори не забеляза това. Той мачкаше и въртеше по леглото отпуснатото й голо тяло, опъваше дългата й коса, докато тя завиеше ог болка, яздеше плътта и душата й като Пегас, докато не го заболяваха мускулите на ръцете и краката...
Когато най-сетне стана и отиде в банята, Камен подивя:
- Гадна кучка такава - крещеше Камен, - какво си направила! - но Валя не чуваше.
На Камен не му беше за пръв път да се справя с пияни до смърт жени и след като Валя повърна и се стабилизира, той влезе в банята и си наплиска лицето. Белегът от бокса не беше изчезнал и гледайки го, за пръв път Камен се почувства излъган от жена. Сякаш Валя му бе изневерила не с един, а с много мъже и сега лежеше там, на неговото легло, изтощена, но горда.
Камен застана над нея. Лицето на Валя му се видя отчаяно и безнадеждно, Камен отвори хладилника и си сипа една чаша твърд алкохол.
В следващите дни, сякаш нищо не се беше случило. Валя гледаше виновно, прегръщаше Камен и му даваше отново всичката си отчаяна любов. Той също се държеше, сякаш нямаше нищо. След няколко вечери Валя отново изпи 700 грама водка в банята и след няколко дни повтори и потрети.
Камен разбра, че е загубил контрол над Валя. И една вечер, когато, изхвърляйки боклука, видя и вдъхна миризмата на големите гърди на съседката, без да се замисли я натисна в асансьора, а после влезе в апартамента й. Валя случайно ги видя от балкончето в кухнята, бяха забравили да спуснат пердето.
Този път Валя изпи само една чаша, останалото изля в мивката.
На сутринта Камен видя бутилката и наби Валя за закуска. Валя изтърпя боя, но не си тръгна. Камен не я й гонеше. Нещо го привличаше и възбуждаше във Валя и тя прекрасно усещаше това. Само да протегнеше ръце, Валя винаги лягаше с него. Но този път винаги с удоволствието в очите й, блестеше и една малка светлинка на страх, молба и разкаяние.
Често Камен не се връщаше вечер. По купоните, на които го канеха, имаше достатъчно за ядене и пиене. Жени също. Валя подушваше чуждата женска миризма, но не казваше нищо. Тя разтваряше душата и гърдите си, за да може Камен да ги мачка и мачка и мачка, както и когато пожелае.
- Ти си робиня - казваше в такива вечери Камен. - Всички жени сте робини и това ви доставя удоволствие. Но аз те обичам.
Валя не казваше нищо. Само понякога, когато чуеше детски плач отнякъде, отиваше в банята.
Валя и Камен започнаха да излизат заедно по тържества и премиери, а Валя да поработва, защото парите не стигаха. Камен вече нямаше нищо против. Беше спрял да пише. Изпитваше огромно удоволствие да съблазнява жените пред погледа на Валя, да им говори за дом, деца и семейство. Повечето му се връзваха и лягаха веднага с него. Валя чакаше на опашката.
Но една нощ, дали прекалил с любовта, яденето и пиенето, или обхванат от някаква безкрайна досада и безразличие, Камен отказа да легне с Валя. Това се повтори и в следващите няколко нощи. И когато една вечер Валя се върна след едно късно представление, вратата на апартамента беше заключена. На бележката пишеше, че целият й багаж е при комшийката. Валя тропа, моли се и плака до късно, но Камен го нямаше. Накрая съседите се намесиха и Валя бе принудена да си тръгне.
Валя преследва Камен още няколко месеца, но той се правеше, че не я познава. После Валя се загуби някъде, изчезна и от телевизията. Един приятел беше казал на Камен, че Валя е преживяла тежка операция, нещо там с женските болести. Много е отслабнала, а гърдите й са съвсем изчезнали. Сякаш никога не е имала гърди и душа. Камен скоро забрави за това. Жени с големи цици колкото щеш...
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и друга седмица мъжът, с когото Валя живееше, изпитваше все по-голямо удоволствие да мачка най-вече душата й. А нейната душа беше мека, топла и бяла, някак си раздвоена - едната половина да я мачкаш, когато ти е хубаво, а другата половина - да я мачкаш, когато си ядосан.
Валя беше много търпелива. Дали защото искаше да има деца, а все нямаше, и вече отдавна минаваше трийсетте, тя приемаше грубостите на хората като светица. Тя не беше в никакъв случай светица, но прощаваше всичко. Повечето жени пълнеха мъжете си с неясното чувство за вина пред тях и така ги задържаха; Валя умееше да изсмуче всичкото чувство за вина на всеки мъж (даже и това пред майка му), с който живееше. В това беше огромната сила на бездънната й душа, скрита зад огромните й гърди, която привличаше безотказно мъжете към нея. Този неин необикновен талант правеше и най-големите животни, с които Валя съжителствуваше, за известно време в добри и кротки човеци...
Валя беше бивша актриса, кризата през деветдесетте я съкрати, унижи, огорчи и отстрани от театъра, с изключение на театъра, който се въртеше по улиците и митингите. Гласът на Валя призоваваше чрез мегафона тълпите за лоялност към партията-хранителка, към търпение и надежди за по-добро бъдеще, в което тя едва ли вярваше вече. Валя вярваше само в собственото си по-добро „утре" на майка и съпруга - тихо, скромно, без слава и аплодисменти, на които се беше наситила, дори без дом и пари и без приятели. Но парадоксът на времето сякаш още повече я отдалечаваше от простите й мечти, събирайки я все с хора, които искаха от живота само онова, което тя вече не ценеше.
Напоследък Валя живееше с Камен, който беше малко по-млад от нея, почти оплешивял и поет по занятие. Камен искаше само слава и признание. Парите не го интересуваха, поне не на този етап, защото беше израсъл в един от крайните квартали на София, бедно и самодостатъчно, а и приходите на Валя, заедно с помощта от родителите й, които на времето бяха влиятелни хора, засега им стигаха.
Валя се пренесе да живее при Камен в малкия панелен апартамент в Люлин 4, навремето придобит с печалба от тотото. Камен толкова се гордееше с този апартамент, за който не беше дал нито стотинка, че когато станеше дума за имоти, пари и други богатства, които се трупаха главоломно по това време на крайно обедняване, апартаментът се разрастваше дотолкова, че компенсираше всички останали материални и душевни, терзания, които неговата наранена психика трябваше да изтърпи в процеса на сравняването с околните - успели или не успели хорица. Нямаше човек в обкръжението му, който да не знаеше и да не бе изпитал мига на "улучване" на печалбата, да не беше преживял "акта" на получаването на този дар на обществото, по висш дори от даровете, които даваше природата. Затова и Камен изпитваше дълбоко потисната ненавист към хората, които "взимаха", а не "даваха". Загубил отрано баща си, който беше починал от нелечима болест, Камен бе загубил и възможността да се пребори с мъжката воля в семейството, да й се подчини или противопостави и така да се изгради като самостоятелна личност. Той получаваше наготово безусловната любов от майка си, от роднините, от тотото, дори и от бога, доколкото беше надарен с дарбата на поет. Но вместо да я съхрани и развие, тази любов го правеше неспособен да издържи на агресията на времето, което се беше променило точно, когато той не очакваше.
Апартаментът бълваше огромни сметки за ток и парно, пенсията на майка му не стигаше дори за нейната прехрана, а стиховете, които той пишеше, в повечето случаи не се заплащаха нито с пари, нито със слава. Единствено жените, които той намираше, бяха по-слаби и по-безпомощни от него и му даваха, напълно безплатно, цялата си любов и вярност, надявайки се да намерят при него закрилата и спокойствието, което търсеха интуитивно. Камен усещаше веднага това и бързо се настаняваше в душите им, свиваше гнездото си там, преди те да са го изпреварили. Лека-полека той съзираше в тях призрака на бащата и мъжът, когото можеше да побеждава и мачка безкрайно, без да си подава носа навън в света, който презираше. И наистина, дори най-миловидните и светли жени, поживяли с него, след няколко месеца помръкваха и погрозняваха, добивайки едно особено грубовато и сурово изражение.
Валя обаче беше яка жена, както по кокал, така и по дух. Тя чувстваше, че трябва да направи мъж от това неузряло и лошо момче, което се беше свило между гърдите и душата й, и не само бозаеше, но се и правеше на мъжкар. "Мъжкар" беше любимата дума на Валя, тя беше всичко, което носеше в себе си - любов, сила, честност, дух, дете и бог.
Изглежда съдбата реши да й помогне. Една вечер, след като тя беше взела хонорара си, двамата с Камен се завряха без много да му мислят в някакъв нафукан ресторант, приспособен кичозно в подземието на една централна обществена сграда. Музиката гърмеше и от тютюневия дим, който се развяваше като мръсно перде из помещението, а и от особената вкиснала миризма, заведението, странно защо, напомняше на някаква огромна пералня, в която сякаш се перяха мръсните дрехи и бельо на целия този многохиляден и изпълнен с омерзение град.
Валя и Камен седнаха на една от хубавите маси, на които светеше металната плочка "Rezerve". Камен скръсти ръцете си и се наведе над масата, сякаш да подпре още по-стабилно едрото си тяло. Нямаше намерение да става оттук. Валя се беше нагледала на подобни дребни битки за надмощие - в трамвая с контрольорите, пред апартамента с инкасаторите, по опашките в магазините. Обикновено Камен излизаше победител, защото хората не знаеха още как да се защитят срещу внезапната агресия и предпочитаха да отстъпят. Но този път сервитьорът не отстъпи. Настояваше двамата незабавно да се махнат от масата, защото е запазена. Валя не искаше да си разваля ведрото настроение и стана. "Тука ще седиш!" - изръмжа Камен и посегна да я хване за ръката, но закъсня. Сервитьорът се навря между тях, избутвайки леко Валя към изхода. Взе им връхните дрехи от стола и ги пренесе на крайната маса до тоалетната. В момента, в който се върна да прибере столовете Камен го удари. Не много силно, с права длан, но очилцата му изхвръкнаха и се пръснаха на пода. После всичко се завъртя, както и се очакваше. Отнякъде се появиха някакви типове, започна се и приключи за няколко секунди. Камен лежеше на дансинга, свит като мишка, а от веждата му, разцепена с метален бокс, течеше кръв. Беше изгубил за миг съзнание. Валя беше клекнала и му попиваше кръвта. Дамската й чанта беше изцапана. Камен видя, че плачеше и затвори очи. Нямаше сили дори да я гледа. Не искаше нищо повече. Вкусът на кръвта и миризмата на парфюма й му пречеше да се отпусне и заспи. След малко някой му помогна да стане. Чистият въздух навън свърши останалото...
След като го зашиха, Камен лежа у тях още около седмица, както бяха наредили докторите. Валя отказа всички ангажименти, за да се грижи за него. Любовта се изливаше от нея от двете й ведра, първична и чиста като състрадание, надежда и мечта.
Тя поднасяше закуската му в леглото, после сядаше до него и му рецитираше стихове. Валя знаеше наизуст десетки монолози от пиеси, стихове на български и световни поети. Гласът й беше плътен, с ниски честоти и много ясна дикция. В малката кухничка, където Камен лежеше, се връщаха театърът и поезията, които бяха изчезнали от живота й, от тях струеше разтърсваща любов и нежност, а Валя играеше, както никога досега. Публиката й беше само от един човек, но неговото присъствие изпълваше всичко. Камен ръкопляскаше с широки длани, гръмко и бавно, разсъбличайки я мислено. Но Валя още не му позволяваше. Камен мърмореше, сърдеше се на ужким, правеше се, че спи. Тогава Валя продължаваше с неговите стихове, които вече знаеше наизуст, и от нейната уста и сърце те наистина звучаха невероятно. Тя обичаше да гледа лицето му, което губеше острите си монголоидни черти и се превръщаше в лице на бебе, с големи тъмнокафяви очи вперени в нея. Дори белегът от удара с бокса избледняваше...
Валя хвърли много усилия, за да може Камен да забрави за боя, който получи в подземието. Когато, предимно вечер, яростта и омразата му избликваха и той почваше да говори за реванш, Валя сменяше темата с един единствен жест. Тя събличаше дрехите си и коленичеше до леглото. Дългите й черни коси падаха върху лицето му като пролетен дъжд...
В една такава пролетна нощ Камен повярва, че е голям поет, а Валя повярва, че е обичана. Животът и на двамата се промени.
Камен беше открил в себе си две нови неща - невероятното спокойствие на духа и неизчерпаемите си физически сили. Той наистина спря да излиза. Цялата му енергия отиваше в това - да пише, да чете и да прави дете на Валя. От една страна постъпваше честно към Валя и й даваше това, което можеше - много време, много удоволствия, много надежди. Беше готов дори да приеме детето, от което подсъзнателно се страхуваше. Понякога дори се опитваше да мечтае заедно с нея. Знаеше, че Валя ще се справи с всичко, което поиска. А тя искаше и него и детето си, затова Камен беше спокоен. И той се обърна без страх към себе си - пишеше за това, което бе на душата му, без поза и перушина, без да се срамува от искреността си. Цялата култура, която Валя неусетно му предаде с нейните етюди, разговори и оценки, го доближи до високата поезия. Камен написа най-хубавите си стихотворения, дори без да разбере това.
Валя виждаше неговото израстване, благодарение на нея, и беше щастлива. Тя правеше всичко, за да може Камен да се чувства обичан не само в апартамента си, но и навън. Тя бе тази, която уреждаше на Камен четения на престижни места, тя декламираше превъзходно стиховете му пред публика, тя го представяше на известни хора. Най-после Камен получаваше това, към което се стремеше - слава и признание. Книгата му със стихове, която Валя плати със собствени средства, постигна значителен успех, парите се възвърнаха двойно под формата на литературни награди, а името му се появи на страниците на вестниците с най-голям тираж. Камен наистина живееше добре.
Но всеки човек, дори и живеещият добре, натрупва в себе си повече агресия, отколкото съзнателно и добронамерено изразходва. Първоначално, щом почувстваше нужда, Камен изливаше цялата своя негативна енергия и вина в нейното тяло и душа, така, както тя го бе научила, с такова настървение и ярост, сякаш Валя му бе изпратена от бога само за това. Валя поемаше и търпеше, защото чувстваше, че мъжът обладава не само създавайки, но и разрушавайки, изпразва цялата своя светла, но и тъмна страна, за да се съедини след това невинно с бога. Камен обаче все не се съединяваше, не знаеше мярка и колкото повече мачкаше Валя, толкова повече това му харесваше. Детето обаче не идваше, зависимостта на Валя растеше и Камен почувства, че може да прави с нея каквото си иска, докато тя забременее. Той все по-често сравняваше Валя с другите жени, които го ухажваха, величаеха и съблазняваха и изпитваше известно съжаление към себе си за своето моногамство. Без да осъзнава, че това е причината, той й го връщаше. Неща, които преди това само бе помислял, но бързо бе прогонвал от ума си, сега Валя чуваше все по-често от неговите уста - за дебелите си глезени, за гънките по корема си, за двойната си брадичка. Тя търпеше и все повече се вкопчваше в тялото му, за да получи онова, което все не идваше. Тя знаеше, че вече не е красива, и се стремеше да прояви изкуството си на майка, любовница и духовна приятелка, за да не загуби любовта му. Но колкото ставаше тя по-съвършена, толкова Камен повече се дразнеше и почваше да я руши преднамерено. Първоначално, с малки невинни забележки, той й даваше да разбере, че Валя не чисти, не готви и не глади така, както това е правила, например, майка му, но Валя мълчеше. Камен я навикваше като слугиня, караше я да му мие краката и му глади чорапите, връщаше демонстративно поднесената му закуска или я пращаше да пазарува по късните часове някоя подправка, при все че най-близкият денонощен магазин беше на поне километър от тях. Все по-често тялото на Валя го изпълваше с погнуса, която той едва сдържаше, за да я излее после в стиховете си. Съвършенството на чуждата поезия, която Валя рецитираше, така го дразнеше, че Валя, за да му угоди, постепенно замлъкна. Все по-голяма тишина се настаняваше между двама им и вечер, когато Камен заспиваше, Валя излизаше на малкото балконче да погледа звездите. Струваше й се, че е минала цяла вечност, от мига, когато Камен лежеше ранен и раним на дансинга, поверявайки душата си на нея. Молеше се на скрития в тъмното Бог да й дари дете и любов, или само дете или само любов, или и тя не знаеше вече самата какво иска. Обвиняваше себе си за всичко, което й се случваше, за търпеливата си душа и големите си гърди, единственото нещо, на което никой мъж не се насищаше. После, чула проплакването на някое съседско бебе, се изпълваше с надежда и лягаше отново до мъжа, който беше приела такъв, какъвто е...
За да запълва празнините в душата си, Валя се отдаде на своята професия. Знаеше, че Камен стои пред телевизора и я гледа, (беше отминало времето, когато идваше винаги с нея) и работеше така отдадено, че скоро нейните предавания се превърнаха в любими за хиляди хора. Непознати минувачи я спираха по улиците и я поздравяваха, прегръщаха, благодаряха, а Камен, когато беше с нея, стоеше настрана, безкрайно велик и безкрайно неизвестен. Той беше Творецът, символът на вечното изкуство, а тя беше халтурата, временното, преходното, и това, че хората я харесваха, го подлудяваше. Той я вкарваше в парка и там, на мократа шума и острите камъни я изнасилваше и унижаваше, принизявяше и овъргаляше с яростта на рис, впръсквайки безценното си семе на поет в безплодната утроба на посредствеността.
Камен забрани на Валя да се снима по телевизията и да работи изобщо. Така и последната надежда на Валя да роди нещо, ако не с тялото си, то поне с таланта си, потъна напълно. В началото Валя се съпротивляваше, но Камен не отстъпи. „Творцата", както той я наричаше подигравателно, трябваше да осигури спокойствието на „гения", и то непременно сега, когато той е в апогея си. В замяна - Камен беше великодушен - й се даваше възможността спокойно да забременее и роди. Но Камен знаеше малко повече от Валя - резултатите от последните изследвания бяха такива, че Валя нямаше да има никога деца, но лекарят, който беше й спестил това категорично мнение и все пак й бе оставил вратичка надежда, бе прошепнал на Камен цялата истина. Камен три пъти се връща, за да се увери, че това е така.
А времето минаваше. Валя се принуди да отдаде малката си боксониера под наем за жълти стотинки, които пак не стигаха и само след два месеца Камен почувства разликата. Кошмарът на огромните сметки се появяваше застрашително и Камен трябваше да избира как да живее занапред.
Една сутрин, след изтощителна и досадна за Камен нощ, той й каза всичко. Камен не се посвени да бъде категоричен и бездетното бъдеще на Валя се срина върху леглото му. Валя дълго и безнадеждно плака.
Същата вечер Валя се затвори в банята и изпи една 700 грамова бутилка водка, а Камен дори не забеляза това. Той мачкаше и въртеше по леглото отпуснатото й голо тяло, опъваше дългата й коса, докато тя завиеше ог болка, яздеше плътта и душата й като Пегас, докато не го заболяваха мускулите на ръцете и краката...
Когато най-сетне стана и отиде в банята, Камен подивя:
- Гадна кучка такава - крещеше Камен, - какво си направила! - но Валя не чуваше.
На Камен не му беше за пръв път да се справя с пияни до смърт жени и след като Валя повърна и се стабилизира, той влезе в банята и си наплиска лицето. Белегът от бокса не беше изчезнал и гледайки го, за пръв път Камен се почувства излъган от жена. Сякаш Валя му бе изневерила не с един, а с много мъже и сега лежеше там, на неговото легло, изтощена, но горда.
Камен застана над нея. Лицето на Валя му се видя отчаяно и безнадеждно, Камен отвори хладилника и си сипа една чаша твърд алкохол.
В следващите дни, сякаш нищо не се беше случило. Валя гледаше виновно, прегръщаше Камен и му даваше отново всичката си отчаяна любов. Той също се държеше, сякаш нямаше нищо. След няколко вечери Валя отново изпи 700 грама водка в банята и след няколко дни повтори и потрети.
Камен разбра, че е загубил контрол над Валя. И една вечер, когато, изхвърляйки боклука, видя и вдъхна миризмата на големите гърди на съседката, без да се замисли я натисна в асансьора, а после влезе в апартамента й. Валя случайно ги видя от балкончето в кухнята, бяха забравили да спуснат пердето.
Този път Валя изпи само една чаша, останалото изля в мивката.
На сутринта Камен видя бутилката и наби Валя за закуска. Валя изтърпя боя, но не си тръгна. Камен не я й гонеше. Нещо го привличаше и възбуждаше във Валя и тя прекрасно усещаше това. Само да протегнеше ръце, Валя винаги лягаше с него. Но този път винаги с удоволствието в очите й, блестеше и една малка светлинка на страх, молба и разкаяние.
Често Камен не се връщаше вечер. По купоните, на които го канеха, имаше достатъчно за ядене и пиене. Жени също. Валя подушваше чуждата женска миризма, но не казваше нищо. Тя разтваряше душата и гърдите си, за да може Камен да ги мачка и мачка и мачка, както и когато пожелае.
- Ти си робиня - казваше в такива вечери Камен. - Всички жени сте робини и това ви доставя удоволствие. Но аз те обичам.
Валя не казваше нищо. Само понякога, когато чуеше детски плач отнякъде, отиваше в банята.
Валя и Камен започнаха да излизат заедно по тържества и премиери, а Валя да поработва, защото парите не стигаха. Камен вече нямаше нищо против. Беше спрял да пише. Изпитваше огромно удоволствие да съблазнява жените пред погледа на Валя, да им говори за дом, деца и семейство. Повечето му се връзваха и лягаха веднага с него. Валя чакаше на опашката.
Но една нощ, дали прекалил с любовта, яденето и пиенето, или обхванат от някаква безкрайна досада и безразличие, Камен отказа да легне с Валя. Това се повтори и в следващите няколко нощи. И когато една вечер Валя се върна след едно късно представление, вратата на апартамента беше заключена. На бележката пишеше, че целият й багаж е при комшийката. Валя тропа, моли се и плака до късно, но Камен го нямаше. Накрая съседите се намесиха и Валя бе принудена да си тръгне.
Валя преследва Камен още няколко месеца, но той се правеше, че не я познава. После Валя се загуби някъде, изчезна и от телевизията. Един приятел беше казал на Камен, че Валя е преживяла тежка операция, нещо там с женските болести. Много е отслабнала, а гърдите й са съвсем изчезнали. Сякаш никога не е имала гърди и душа. Камен скоро забрави за това. Жени с големи цици колкото щеш...
© Раш Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Да,хубав разказ наистина...Чак ми се доплака.Ако не си жена явно добре познаваш женската душа...
-
Разказваш невероятно увлекателно!
Просто водиш читателя! -
"...в безплодната утроба на посредствеността..."
тъжно и истински написано!
Поздрав! -
Великолепен, силен и вълнуващ разказ!!! Раш, ти момче ли си или момиче?
-
Много добър разказ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
