Най-напред баба Пена го забелязала като преминал в полунощ  по чукарите, а после и други бабички потвърдиха събитието понеже бабичките вечер не могат да спят и гледат през прозореца кой минава, макар че никой не минава. Селяните дори чули тропот от копита и грухтене, а някакви сенки прескачали през оградите и разлайвали кучетата. Същата вечер дядо Маню излязъл в полунощ да пикае и видял през оградата едно агне, което стояло насред улицата и го гледало много умно. Дядо Маню отишъл да прибере стоката, с намерение сабахлем да я върне на собственика и се опитал да хване агнето, но когато се помъчил да го повдигне, то изобщо не помръдвало от мястото си; трябва да е тежало най-малко тон; тогава старият много се изплашил и хукнал да бяга, защото му просветнало, че това не е никакво агне, а самият сатана или по- вероятно вампир.

По онова време тъдява имало много вампири, които скитали нощем из пущинаците и морели стоката, а освен това няколко булки, чиито мъже бяха на гурбет по чужбина,  внезапно се подули и се носеше слух, че това са дела вампирски. Тази версия се потвърди и от поп Дончо, който прибирайки се една вечер от кръчмата, забелязал в тъмното край оградата, седнал на камъка един брадат турчин, който го гледал ококорено и явно искал да му каже нещо, но поп Дончо веднага схванал, че това е вампир и бързо затръшнал вратата. На другия ден поп Дончо грабнал кандилницата и хукнал да гони вампирите, а Митата залагаше вълчи капани по вампирските пътеки. Вампир не можа да хване, но една вечер строши краката на едно циганско магаре, което се мотаеше из пущинаците, та се наложи да го заколят и направят на курбан. По същото време Тошката Нисторов обяви, че някаква видра излизала по пълнолуние да пасе по баира и търкаляла камъни из каменните кариери. Местните ловци отидоха да търсят видрата и Тошката им показа дупката, в която се криела, само че когато пуснаха дакела на Гошкин Генко да я хване, той не искаше по никакъв начин да влезе вътре и гледаше много учудено. Това потвърди мнението на  Тошката за наличие на видра, въпреки че Тошката е все потен, щото му е много горещо и ходеше по риза и зиме, и лете да вади камъни в кариерите.

Той обясни още, че видрата е гладна, понеже тревата по баира изгоряла от сушата, а освен това наоколо има много самодивски кръгове, така че като нищо може да изяде и кучето. Никой не обърна внимание на Матана, който разправяше, че видрите  се хранят само с риба и трябва да отидат да я търсят в рибарника, още повече, че Тошката я видял лично, когато виела в мрака и тракала със зъби, за да прогони самодивите. Самите самодиви идваха по пълнолуние откъм гората, често танцуваха из ливадите и лягаха в сламата при овчарите, а една даже се опитала да съблазни Тошката, пеела му и го викала към чукарата, където в полунощ от могилата изскачали виолетови огньове, но той се изплашил и избягал. Тогава баба Ставруда каза, че на Тошката му е направена магия, понеже се изпотил и от тогава е все потен; тя искала да развали магията, но  Тошката нямал два лева, а то без пари магия не може да се разваля. Така каза и дядо Маню, който срещнал вампира още много отдавна като малко овчарче, когато пасял стадото в старите турски гробища. Видял в тъмното две пламъчета, които тръгнали към него и докато гонел овцете през баира към село, те все вървели след него, а кучетата скимтели и тичали най-отпред. От тогава той не ходеше нощем на турските гробища, също и другите овчари ги избягваха, въпреки че тревата там беше най сочна, но баба Пена твърдеше, че умрелите са се вампирясали и трябва да се избягват тези места.

Носеше също така мълва, че там имало закопано злато още от кърджалийски времена, но никой не смееше да отиде да го търси, понеже имането е омагьосано - върху гърнето със злато имало заровени двама християни на кръст, а това според Мамульовските хроники е страшна магия и който отиде да копае там, умира в големи мъки, а също така му умира жената, магарето, кучето и прасето. Общо взето това място било прокълнато и когато черното Ванче отишъл да сече тръни за оградата, най-напред от там се измъкнал грамаден смок с жълта глава, погледнал го злобно и извадил едновременно няколко езика; Ванчето хукнал през глава през тръните и не успял да чуе какво му говори смока, а час по-късно когато се престрашил и се върнал да си прибере нещата , видял една невестулка, която отворила капака на бакърчето и пиела от млякото. Тогава Тошката Нисторов му обясни, че това не е никаква невестулка, а същата онази самодива, която през деня имала навик да се превръща в невестулка и да пие мляко. По същото време един герентовец потвърди, че видял вампира край  „Керина дупка", когато нощем ходел да краде царевица от кооперативните ниви (герентовеца, а не вампира), а малко след това се появила и самата Кера и захванала да къпе детето си в дупката. Твърдеше също така, че след като накърмила детето, тя кърмила  и смока с жълтата глава и му пеела някаква старинна песен от онези, дето ги пее баба Ставруда, когато бая за уплах, само че това не е много сигурно, защото човекът беше на седем ракии. И тогава Гошкин Генко го попита „ами ти защо не отиде при Кера и тебе да накърми", а той се разплака, защото наистина не бил си досукал като бил младенец, тъй като майка му се уплашила от един смок, когато раждала на синора и млякото и се дръпнало. Поради което го закърмили с вино.

Митата не успя да хване вампира; една вечер капанът му изчезна заедно със синджира и от яд той застреля две гарги, които бяха кацнали на бряста точно до горчивото изворче. Мамульовските баби разправят, че това е самодивско изворче и водата му не става за пиене, поради магията, направена някога още през турско от един ходжа, на когото беят заповядал да ударят сто тояги, защото намигнал на една от неговите кадъни, докато наливала вода. Наистина веднага след тая работа водата станала горчива, а кадъната се поболяла и започнал да и се подува коремът. Силата на тая магия се запазила много време, защото дълго след това нито кадъните, нито момите смеели да отидат на изворчето, от страх да не им се подуят коремите.

По-късно поп Дончо много пъти ходил  заедно с няколко бабички да чете молитви, но така и не успял да развали магията; бабичките се изпонапили с комката и задрямали, а  жената, която го придружавала с козунаците и виното, изчезнала някъде из драките и след време също се подула. Накрая по време на молитвата се появил самият сатана и обърнал бакърчето - сигурен знак, че работата няма да стане. След което поп Дончо се отбил в кръчмата много загрижен, а Митата се заловил да прави нов капан, защото Златан  Боев му казал, че иска да  купи вампирска кожа, за да си направи тъпан. Той твърдял, че най-хубавите тъпани стават от вампирска кожа и като удари с кияка се чува чак в  Геренто, че и по-оттатък.

В Мамульовските летописи се съобщава също така, че по Еньов ден на Бобчова поляна се появил цигански катун и дошли две циганки да развалят магията, ама трябва попът да дава пари, защото без пари не става работата. Но поп Дончо нямал пари и ги пратил при Кирчо фурнаджията, тъй като те пояснили, че ако няма пари може и с хляб да се развалят магии. Кирчо фурнаджията приел благосклонно и отишли заедно на самодивското изворче да свършат работата, но по това време дошли циганите от Бобчова поляна и подгонили Кирчо по баира по бели гащи. Само че той бягал много бързо и не могли да го хванат, а единият от преследвачите попаднал в капана на  Митата, който за малко не му строшил краката и ревнал: „Олеле, бате, вампир!" Дошли другите и го освободили, след което прибрали капана за старо желязо и си заминали. На другия ден Митата открил на мястото само един скъсан цървул и отново стрелял по гаргите. Според вещите лица това означавало, че вампирът обикаля тъдява с гумени цървули. Версията била потвърдена от Тошката Нисторов, който намерил другия цървул близо до каменната кариера. Наскоро след като циганите си заминали и на Бобчова поляна останали само самодивски кръгове, се оказа, че вампирът е задигнал от кошарите край село пет овци и двадесетина кокошки. Селяните много се  разтревожиха, че този вампир краде овце и кокошки, но поп Дончо им обясни, че те са такива- нова порода вампири - които налитат повече на мърша  и не се плашат нито от молитви, нито от тамян.

В същото време Мустафата взривил една каменарска бомба, която намерил в каменните кариери и тя съборила колибата и му откъснала главата. Край него се търкаляло едно продънено бакърче, с което циганката ходела да проси из село. Дотичал след малко  брат му Шанко погледнал учудено мъртвия си брат  и ритнал бакърчето: „От това бакър - бакър не става."

Тогава тръгна слух, че вампирът е поставил бомбата нарочно - така потвърди и Тошката Нисторов - носеха се също така страховити легенди, че вампирът обикалял по къщите и изгребвал хамбарите. Действително много селяни след неговите похождения намериха хамбарите си празни, което потвърждаваше приказките и кметът разпореди да се заемат по сериозно с ликвидирането му. Освен Митата и ловната дружина, към тях се присъединиха и двамата полски пъдари, горският и пазачите на рибарника. В края на краищата, след като пребродиха кърищата и гръмнаха няколко гарги и папуняци, те се отбиха в горичката под рибарника, където напалиха огън  и разпънаха софрата. Появиха се достатъчно бутилки и скоро откъм рибарника  се понесе протяжен пиянски рев: „Ти плакала ли сиии..." и т.н.

Малко преди полунощ откъм ливадите се появи и самодивата. Всички се учудиха, че тая самодива не е в бяла премяна, а изглеждаше доста раздърпана. Пръв я забеляза  Митата и хукна да я гони. Само че тя хич не бягаше и след малко  Митата я доведе в леговището. Оказа се, че това е местната секс- прима, наречена от селяните Изаура  в чест на популярния сапунен сериал, която след затварянето на кръчмата тръгнала да ги търси. И ги намерила. Тази Изаура имаше добра душа и беше сродила набързо повечето мъже в селото, поради което всички сега се обичаха и уважаваха като най-близки роднини. Когато се домъкна беше пияна като талпа и като удари още една ракия, се срути съвсем и се тръшна на поляната по гръб.

„Кой ще е първият?"

Първият незабавно се отзова, а след него втори и трети... Накрая в комюникето бе отбелязано, че е извоювана пълна победа; вампирът позорно напуснал полесражението  и сутринта рано отиващите на къра селяни видяха  над походния лагер забито знамето с трикольора, което се вееше победоносно. Триумфът беше отпразнуван подобаващо и надвечер  Мамульовските въоръжени сили се завърнаха в село с маршова стъпка  и развято бойно знаме. Знамето го носеше Изаура и всички твърдяха, че е засенчила Райна княгиня, а също и Жана д`Арк. Въпреки всичко някои от бойците пострадаха сериозно и то не толкова от сблъсъка с коварния враг, а от сблъсъка с разярените съпруги, които не можаха да разберат смисъла на това благородно дело и надаваха кански вой: „Аз да не съм умряла, бре, та си тръгнал циганките да оправяш!" В употреба влизаха чинии, тенджери, метли, точилки и други подръчни средства. Накрая юнаците се събраха в кръчмата, огорчени от неблагодарността на женското население и с цицини по главите; някои дори дойдоха с превръзки. Скоро след това по ливадите и самодивските поляни се появиха освен Изаура и други самодиви без бяла премяна и всяваха смут в мъжките сърца, а дядо Маню, псувайки, се оплака, че една самодива му пребарала пенсията. Но дядо Маню отдавна беше вдовец и смело се оплакваше, докато другите си мълчаха, защото знаеха какво ги очаква, ако проговорят.

За съжаление скоро след съкрушителната победа Въчковата вдовица се появи в кметството и много уплашена рапортува, че нощес вампирът отново се е върнал и цяла нощ си ближел раните на нейния покрив. Кметът отиде лично да провери работата в пълно бойно снаряжение - явно нямаше вяра на разсилния - и вечерта остана да пази, но понеже не можеше да се дежури на покрива, предпочете да го прави в леглото при нея. За да пази, разбира се; някой да не си помисли нещо друго. Проклетият вампир така и не се появи, явно респектиран от смелостта на самоотвержения кмет, но вместо него дотропа в полунощ една вещица - много ядосана - и го измъкна по долни гащи, а на вдовицата оскуба половината коса, сипейки клетви и закани: „Мъж да не видиш, кучко проклета!"

Тази недалновидна постъпка от нейна страна се оказа решаваща и скоро много самотни жени започнаха да се оплакват, че вампирът се разхождал по тавана, виел в комина  и дори ходел да краде яйца. Митата тичаше наляво и надясно по покриви и тавани, зареждаше капани, поставяше примки и примамки, докато жена му не се намеси решително и наложи забрана на тази полезна дейност.

Като пискюл на всичко на турските гробища една вечер се изсипали група непознати мъже с автомобили и багер и започнали да копаят. Тошката Нисторов, който  имаше навик да обикаля по пълнолуние и да дебне видрата, се развикал и се опитал да им обясни, че тук е забранено да се копае, защото има наложена лоша магия, но те не го послушали, набутали му един парцал в устата да не вика и го вързали за един див орех. На другия ден селяните го отвързали, но гробищата били осеяни с дупки и навсякъде имало разхвърляни кокали и счупени грънци. Веднага след това самодивското изворче изсъхнало, брястът също изсъхнал, а видрата се запиляла някъде към карстовите извори на Чирпан Бунар, където в пещерите и подземията  имало много риба без очи. Така рече Тошката Нисторов, който я мярнал, когато тичала през баира по посока към карстовите извори.

По едно време тръгна слух, че на Митата биволицата му умряла, защото вампирът и изпил кръвта; даже се твърдеше, че той се вселил в нея, тъй като преди да умре тя тичала като пощръкляла през пущинаците с пяна на устата и гледала лошо. Митата бързо и одрал кожата, защото според изследването е станала вампирска и я продал на Златан Боев да си направи тъпан. Тъпанът бързо станал готов, само че вече сватби нямало, понеже младите се запилели към града, а бабичките не искали да се женят и  Златан Боев лумкал тъпана сам горе на чукарата, за да прогони вампира- останал без кожа. Но и той не успял.

Наскоро след това  Тошката Нисторов умрял. Намерили го заскрежен по риза сутринта след бъдни вечер с чук и длето в каменната кариера, където на една плоска скала  беше издълбал фигура на някакво озъбено чудовище - нещо между змей и тиранозавър. Явно това беше прословутата видра. Предполагаше се, че именно тя го е родила този вампир- не като другите - явно някакъв сбъркан мутант -  и то точно, когато  ходжата проклел селото, но сега Тошката директно ще му види сметката.

След като  Тошката провлече крак, последваха го и останалите. Един по един селяните тръгнаха нагоре през турските гробища - явно вампирясали - и нощем глухите бабички чували по вампирските пътеки грухтене и тракане на кокали.

Едни измряха, а други избягаха от селото към града, но поради магията, деца повече не се раждаха и селото запустя. Остана само вампирът, който обикаляше нощем по покривите, но вече никой не се плашеше от него, защото нямаше кой да се изплаши.

Малкото живи бабички не го чуваха, поради оглушаването, а освен това се оказаха вещици и проклинаха и бога, и царя. Клетвите им хванаха дикиш. Избягаха и богът, и царят; накрая избяга и вампирът.

Само един съдран тъпан се търкаляше по чукарата.

Р