Казваха ми, че за 40 годишнината си човек не бива да прави купон за рожден ден, но аз си наумих ,че това са предразсъдъци и не им обърнах особено внимание.     

        И така,че купонът беше идеален –много смях,музика,танци,шампанско… Приятелите ме изненадаха с хубави неща-подаръците бяха интересни- картина, бижута, икона и ваучер за двама - пътуване до Куба. Аз отдавна мечтаех за тази дестинация. Гостите се  разотидоха вече и аз се отпуснах на фотьойла  като държах още чашата с шампанско. Уморена съм от многото емоции. Шампанското искреше и малки мехурчета бълбукаха в кристала.   Мислите ми се въртят в някакъв хаос из главата- да …. трябва да намаля темпото в работата и да родя едно детенце на Мартин. Той толкова ще се зарадва… Ще разредя приема на пациенти…

                 Огледах се и се зачудих къде е изчезнал Мартин. Сигурно е в банята-мисля си .. . Изчаках още малко и го извиках,но никой не отговори. Почуках на вратата ,но няма ни вопъл ни стон... Отворих вратата –но Мартин го няма .  

Отидох в спалнята и видях една бележка,която беше паднала пред нощното ми шкафче.

Заминавам, не ме търси. Знаеш, че отдавна не сме щастливи един с друг.

                            Мартин.

                   Стоя , гледам написаното и изведнъж изтрезнях. Чета отново и отново, и не проумявам какво става... Това някаква нелепа шега ли е ? Не сме били щастливи? Заминава? Та той не ми е повишавал тон ,не сме имали разправии за нищо, докато танцувахме тази нощ изглеждаше най-влюбеният съпруг… Подари ми страхотно бижу с най-искрената усмивка и целувка… Боже! Всичко е било лъжа и театър… Обърках се . В гърдите ми се заражда толкова много гняв,че започва да ме стиска за гърлото. Ръцете ми се разтреперват и изпускам бележката. Главата ми бучи . Студени тръпки минават по тялото ми и се загнездват в стомаха. Отмалях изведнъж. Изумена съм… Не знаех и дори не съм предполагала, че копелето не е щастливо с мен. Започвам да се съвземам от първоначалния шок и трескаво набирам номера му. Изключил се е... Отварям шкафа му и не вярвам,че е опразнен вече.Значи човекът се е подготвил с изнасянето,а аз не съм знаела какво ще става. Голяма изненада- не съм допускала ,че някой може да ми погоди това…мъжът ,с когото живея от десет години се показа като най-големия актьор на света… Укротих се и започнах да се смея на глас…       И ваучер за Куба ми подариха… Приятелите ми дали са в час?  Дали знаят нещо… Понякога само измаменият не знае истината… и за капак-ваучер за Куба.....

            Измина месец и все още не мога да го открия на телефона. Постоянно е изключен. Не знам какво да правя… Нощите са най –гадни.. . Сънят не идва, клепачите ми натежават за сън,но не заспивам… Свивам се на топка в огромното легло , мятам се из чаршафите …На сутринта съм като изцеден лимон. Започва новият ден,след него безкрайни часове работа и пациент след пациент… Много болен народ. Преглеждам и изписвам рецепти като робот. Изтощена съм в края на деня ,капнала съм от умора. Но не бързам да си ходя у дома.Това дом ли е? Призрак… тишината ме подлудява, а стените ще ме смажат… Подкарвам бавно колата и изненада…       Виждам Мартин с една много секси красавица да се смеят по улицата.     Висока,стройна, смугла и много,много млада…около 25-30 години да има. Докато намаля скоростта и те хлътват в един търговски център. Спирам в една странична улица.

              Мятам един поглед в огледалото. Едни изморени зелени очи се отразяват там. Много тъжни очи… А имаше мигове,когато бях за него-зеленооката красавица…Разтрепервам се отново. Дланите ми се изпотяват. Стискам волана до болка. Нещо започва да се надига у мен. Първо пълзи от главата ми към стомаха. Излизам и повръщам на паважа. Стоя още малко и си връщам в колата. Потеглям бързо и трескаво към къщата. Сънят пак не идва. Будувам. Ставам да пия какао.    Обикалям като дух из кухнята.

                На другия ден ставам и хуквам в банята. Стомаха ми се бунтува и всичко изскача като фонтан от устата ми. Не ми е добре. Лежа и не отивам на работа. Една мисъл изскача в мозъка ми-ами ако не се нерви , а нещо друго??? Отивам в банята да направя теста- и о, небеса – положителен е…

                        Какво да правя?    Още не знам.     Той е с друга… Аз съм сама… Разделени сме. ..Той не говори с мен…Аз съм на 40... Детето дали ще е щастливо само с майка?    Не съм хепи… много съм объркана … Мятам се пак в догадки…

                  Взех решение. Спокойна съм като водата в бистро езеро… Помъдрях...вече… Днес ще съм хубава… Слагам си най-новите дрехи, най-готиното червило, лек грим и най-зашеметяващата усмивка…

                  Имам идея- ваучера за Куба…белите плажове… имам още малко време да събера най-хубавите слънчеви лъчи за детето ,което нося под сърцето си…