Вечността
Оглеждаше я внимателно с прикрит интерес. Знаеше, че не е редно. Свещеническият сан му носеше права, но и строги ограничения.
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е чист пред съвестта си. В църквата вече идваха само неколцина миряни, а малкото посетители влизаха предимно от любопитство. Времената се бяха променили безвъзвратно. Сега злото царуваше свободно. Единственият вярващ беше тази елегантна, тайнствена жена.
Както всеки ден тя бе коленичила пред олтара. Устните й се движеха с темпото на уморени пеперудени крила. Дългата й черна рокля от скъпа коприна бе разпиляна небрежно върху мръсният под. В дългите й коси проблясваше сребърна диадема.
- Никой не се облича така. - помисли си свещеника. Напомняше му на красива, но жива картина от далечното минало.
Приближи се неволно до нея. За какво ли се молеше всеки ден? Мъжкото любопитство в него неусетно надделя.
-Господи, нека си отида в мир. Нека умра. Дай ми сила, Боже и ме приеми. Не ме наказвай повече.
Доловените думи го смразиха. Отдръпва се смутен и натъжен. Имаше чувството, че е извършил голям грях. После дълго гледа след нея макар че отдавна бе напуснала църквата. Внезапно дрезгав мъжки глас го сепна:
- Ееее отче, не е редно да заглеждате мирянките, а и тя е младичка за вас.
Свещеника се обърна стреснат. Зад него бе застанал местният лекар - един от най-почитаните и богати хора в града.
Той не беше лош човек, но в момента като че ли имаше на главата си рога. Сигурно сянката от свещите му придаваше неволно зловещият вид.
- Не ме гледайте така ужасено отче. Хора сме все пак, спокойно. Няма да ви издам. - продължи лечителят.- Ще ви разкрия тайната й, щом ви привлича. Тя е вечна и никога няма да умре като вас или мен. След година ще бъде моя съпруга. Дори вие ще ни венчаете, тук в църквата.
- Но откъде знаете докторе? Това е невъзможно. Всички сме смъртни.
Свещеникът се отдръпна изненадан.
Лекарят се засмя и белите му зъби проблеснаха като на хищник в мрака.
- Беше болна, а нали се досещате, че имам успокоителни. Всичко ми разказа, доброволно, естествено, но едва ли помни.
Отчето се прекръсти. Вечен живот за боговете - да, но за хората беше наказание.
- Но защо искате нея? Вземете си за съпруга нормална жена. Дяволът ви изкушава, докторе. Внимавайте.
Лекарят се засмя и прошепна:
- Аз съм смъртен, но бих искал да се докосна до вечността. Да я притежавам. А вие не искате ли?
Това бяха последните думи, които свещеника запомни от него. След два месеца, докторът внезапно почина при езда. Един от конете го бе наранил фатално в главата. Поради жестокият удар погребението се извърши при затворен ковчег.
Изминаха години. Тайнствената и млада мирянка продължи да посещава редовно църквата. Времето не я докосна с хладните си устни. Лицето й остана гладко и бяло, а снагата гъвкава и елегантна. Тя започна да покрива главата си с тънък воал, за да прикрие липсващите белези на годините. Между тях постепенно се установи духовна връзка. Свещеникът запази тайната на нейната изповед.
Историята й бе наистина невероятна. В миналото живеела като съпруга на жесток и властен херцог. В опит да бъде убит от враговете си, погълнал силна отрова. Две години боледувал и се мъчел херцога. Обичала го въпреки всичко и в молитвите си предложила своят живот срещу неговия. Бог изпълнил искането й, но по необикновен начин. Отнел милостиво живота му, а нея дарил с вечна младост. Превърнал я в ням свидетел на смъртта на любими хора, деца, внуци, правнуци...
Тя не желаеше повече мъка. Копнееше единствено за спокойствие и мир.
Неусетно свещеника се превърна в част от нейният тих и еднообразен живот. За съжаление годините не го пощадиха. Здравето му се влоши. Понякога виждаше в очите й съчувствие или скрита болка. Знаеше, че тя ще тъгува за него, както е тъгувала за всички, които е обичала, както ще тъгува винаги. Искаше да я утеши но тя бе вечността. Нейната крехкост и ранимост бяха част от женската й същност.
Една сутрин свещеника не успя да стане от леглото. Усещаше, че земният му път е към края си. Знаеше, че неговата мирянка ще го чака, но напразно. Дълбоко в сърцето си я обичаше. Не се страхуваше от смъртта. Готов бе да се изправи и да признае пред Бога своята слабост.
Внезапно в стаята влезе клисарят:
- Отче, една жена пред олтара в църквата пита за вас. Много е притеснена. Какво да й предам?
- Кажете й, да се моли за душата ми. Предайте и моето последно "сбогом". Не желая да идва тук. Отпратете я.
Изминаха часове. Свещеникът се унесе в сън. Сутринта се събуди напълно здрав и жизнен. Пред огледалото видя лицето на млад мъж, какъвто бе преди петдесет години. С черна брада, а лицето му бяло и гладко. Изненадата беше толкова силна, че дълго стоя мълчалив, вкаменен. Усещаше тялото си гъвкаво и силно. Дълбоко в себе си подозираше истината.
След три дни погребаха неговата красива и млада мирянка. След литургията беше съсипан. Болката беше непоносима. Мразеше вечността, макар че беше в него...
© Катя Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да притежаваш вечността означава да се откажеш от живота. Хареса ми!
-
Здравейте, Пешо и Стойчо! Според мен дори да постигнем някаква човешка вечност пак ще е краткотрайна, защото планетата ни, слънцето, галактиката ни, вселената всичко си променя необратимо или умира.
Много ви благодаря за коментарите. -
Вечността идва с децата,остава като "мащеха на надеждата",но е безкрайно тъжна,за да остане в един живот.
Потърсих философски подтекст,макар в религизионен аспект Свети Дух
да придава такова значение.
Много интересно ми е,защото човешката природа биологически и физически приема Вечността,като земно наказание.
Поздравления, Катя! -
Хареса ми , обаче с коментара си даваш отговор на всичко.
Приятна вечер и на теб. -
Здравейте! Радвам се, че ви е допаднало разказчето ми. Тази тема ме вълнува и периодично пиша по нея. Засичам и научни публикации, но засега хапче за вечна младост няма. Затова процъфтяват козметичните операции. Според мен вечният живот си има своята цена, но виждам, че и вие мислите като мен.
Благодаря ви! Приятна вечер на всички! -
За какво ни е вечност на този свят, след като няма с кого да я споделим. Вечността губи своята смисъл.
-
Напомни ми за един филм, който гледах преди 13 години може би. Спомням си, че беше на руски, но дали е руски не знам. За една жена, която се грижеше да всеки следващ свой господар, те умираха в битки, но тя винаги оставаше със следващия. Да му служи. Но ролята й беше много по-голяма. С две думи - всеки със своята мисия. Вечността е движение и промяна.
-
Гош - Дънкан Маклауд: когато намери любовта на живота си и с годините тя остаряваше, той беше готов да даде всичко, за да остарее и умре с нея. Не можеше и не искаше вечно да страда за нея
-
Очаквах подобна развръзка, но пак браво.
Поздравявам те.
ПП
Разказът е добър, но съм прочел бая хиляди книги, та затова вече на много, особено при трилърите, хващам финала доста преди да дойде. -
Много, много добър разказ!
-
Вечността предавана като щафета, за да не се превърне в Божие наказание. Припомни ми и за "Портретът на Дориан Грей", Катя. Ефектен разказ. Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря ти, Роси.