2 мар. 2018 г., 15:01

Вела - 6 

  Проза » Рассказы
693 6 11
6 мин за четене

         Манол се събуди от конски тропот и суматоха в двора. Стана рязко и погледна през прозореца. Още не беше съмнало и макар почти да не беше мигнал радост озари лицето му. Навлече бързо дрехите си и хукна да посрещне баща си.

            Бай Христо слезе уморено от каруцата, остави ратаите да разтоварят стоката и бавно тръгна към стълбите. Погледна нагоре и видя слизащия на бегом Манол. Усмивка озари бащиното лице, разпери ръце и сякаш умората се изпари отведнъж. Прегърнаха се двамата топло и продължително. После влязоха в одаята. Манол разрови жаравата и хвърли цепеница да го подкладе на ново, донесе вино месо и седна до баща си на миндера.

            - Ха, добре си ми дошъл – каза приповдигнато Манол, напълни чашите и вдигна наздравица – Благодаря на Бог, че те опази жив и здрав и те върна точно сега – после чукнаха чашите и отпиха големи, сгряващи глътки от червения еликсир – Разказвай сега как мина пътуването, какво ново има по света?

            Бай Христо се намести по-удобно, въздъхна и рече:

            - Уморен съм сега, сине, утре ще ти разкажа, ама я ти ми кажи що рече одеве? Защо си благодарен, че съм се върнал точно сега? Да не е станало нещо с Еличка или с майка ти? – озърна се бай Христо притеснено и понечи да стане.

            Манол го спря.

            - Не, татко, нищо лошо не е станало, ама се случиха едни странни работи дето не са за вярване. Помниш ли как хокаше баба като ми разправяше приказки и легенди, щото викаше, че били дивотии и измишльотини? – бай Христо кимна - За туй ще ти разкажа всичко, пък ти реши за себе си.

            Бай Христо се прокашля, отпи голяма глътка вино и рече:

            - Казвай де, казвай, че почнах да се тревожа – подкани припряно Манол.

            - Вчера ходихме до събора на Борина. – започна той направо. Баща му го стрелна с поглед, но Манол не му даде да го прекъсне – Знам, знам, че не ги обичаш сборищата и за това не даваше да ходим, ама не можех повече да търпя. Прощавай за думите дето ще река сега, ама от както замина всичко на мен легна, а майка без тебе съвсем се загроби, вече и на двора не щеше да излизат с Елица. А тя, все така, с празния поглед. На където я бутнеш на там отива, каквото ѝ речеш това прави и толкоз. Оня ден ходих да търся Георги за една работа и видях сестра му, Вела, та тя ми даде акъл да заведа Елица на извора на Борина. Макар да не вярваш и ти си чувал хората да разправят, че водата му била лековита и оправяла болежки дето докторите не можели. Знаех, че ще се разлютиш ама заведох майка и Елица на извора. Реших, че и да не помогне по-добре да съм опитал всичко.

            Манол замълча, като чакаше баща му да почне да го хока, но той само седеше и го гледаше. И понеже не продума и дума, Манол продължи да разказва какво беше преживял предния ден, като преглътна най-страховитата част.

            Накрая спря, въздъхна, погледна баща си право в очите и попита това, дето не намери сили да пита майка си.

            - Това се случи на Борина, татко, а сега ти ако можеш ми кажи, защо другоземката ми наговори тия страхотии? Имали ли сме друга сестра, дето се изгубила и вие сте премълчали?

            Бай Христо се понадигна от миндера, разкваси устата си и рече строго:

            - Ей, зарад таквиз работи хоках баба ти навремето. Щото земята е пълна със шарлатани дето баламосват вярващите хора с небивалици и после намират начин да им отмъкнат каквото могат. Тая старица какво ти поиска?

            Манол се смръщи.

            - Нищо, татко! Рече ми тия думи и изчезна тъй, както се появи.

            - Хм – бай Христо почеса брадата си – не бъди наивен, синко, тая жена ще си потърси своето. Много свят съм видял, много такива са се опитвали да ме измамят, тъй че не го мисли, но появи ли си тъдява веднага да ми обадиш. Аз ще се разправям с нея. Чудо щяло да се случи. – бай Христо повиши тон - И кога? Да не би тоя извор да помогна на сестра ти?

            Манол се ядоса.

            - Татко, аз не ти казах всичко. – баща му го погледна и черна сянка пробяга в очите му, но Манол продължи – Случи се още нещо, привечер, преди да си тръгнем. Дали е чудо не знам, дали от водата или от боровете също не знам, но Елица проговори.

            Бай Христо изпусна чашата на земята и занемя.

            - И това дето каза най ме уплаши. Нарече Вела „сестрице“.

            В одаята настана гробна тишина, толкоз плътна, че с нож можеше да се реже. Зората провираше първите си лъчи през притворените кепенци и се мъчеше да освети потъмнелите души на двамата мъже. Цепеницата в огъня се прекатури и рояк искри се стрелна към тавана точно, когато вратата се отвори с трясък и вътре влезе Елица. Манол и бай Христо се стъписаха, а тя се защура из стаята с търсещ поглед и шепнещи същата дума устни.

            Двамата седяха като вцепенени и само очите им следваха движението на Елица. Тя се посуети из одаята после седна пред огнището и притихна. Босонога и само по риза приличаше на изгубена самодива. Манол пръв се окопити. Стана рязко, сетне приседна до нея и я придърпа към себе си. За пръв път усети съпротива. Тя първо го погледна, после опита да се измъкне от прегръдката му, но на края се отпусна и склони глава на гърдите му. Така ги завари леля Милка. Като не намерила Елица в леглото сърцето и беше изхвръкнало от  притеснение и сега стоеше на прага и не знаеше какво да стори. Мъжа си ли да посрещне, детето си ли да прегърне. Манол я погледна и сложи пръст на устните си. Тя се поколеба още миг и се спусна в обятията на бай Христо…

 

Следва продължение...

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Следя с интерес . Поздрави!
  • Благодаря ви, мили хора за всяка споделена дума и емоция, и искам да ви се извиня, че ще ви причиня още чакане, но по ред причини днес няма да успея да кача нова част Надявам се да ми простите и обещавам да наваксам във вторник
  • Грабна ме,присъединявам се към чакащите с огромно нетърпение!
  • Вела вълнува не само околните...
  • Кръвта вода не става...
  • Това от кога само го чакам! Прочетох го през телефона,че нямах търпение да пусна компютъра.😀 Чакаме продължението!
  • Как успявате да ме стоплите с думите си
    Лина, по някога мълчанието е красноречиво Благодаря
    Кери, извинявам се, че ти причинявам такива терзания, но готовия материал свърши, а в момента съвместявам ужасно много дейности плюс писането. Ще се постарая да наваксам и да пускам по-дълги части
    Люси, благодаря, че споделяш историята
    Надя, неведоми са пътищата на мисълта ми Благодаря, че си с мен
  • Ау, Дъгичке, накъде ни водиш? Дано не съм права, дано...
  • Следя и чакам следващата част...
  • Не може ли по две части да пускаш, деее? Тамън ме хване и трябва да го пусна...Имай милост, бе жена!
  • Толкова е хубаво, че не знам какво друго да кажа. Поздравления!
Предложения
: ??:??