Тази война няма край. И в нея силите са винаги равни, победител в истинския смисъл на думата няма никога. Дори и едната страна да вземе превес за момент, другата бързо набира сили и я помита отново, за да бъде на свой ред пометена след време. Нито започваше с влизането на Мира в дома на баба Пелагия като снаха, нито щеше да приключи, когато баба Пелагия един ден умре, защото всеки ден някъде по света се раждаше някоя Евина дъщеря, която все някога щеше да се впусне в своята собствена битка.
Дядо Стоян, мъжът на баба Пелагия привидно не вземаше страна, въпреки, че Мира харесваше не по-малко от двете си по-големи снахи. Просто бе видял, че смисъл няма. Пелагия бе господарка в този дом и отказваше да приеме каквото и да е вмешателство. Слагаше ред на всичко, от това какво и как да се готви, през това как ще се възпитават внуците й, та чак до това кое младо семейство по колко пари харчи и за какво.
Не на последно място, Пелагия държеше снахите й да се обръщат към нея с "майко", макар, че с ...