Великденски надежди
На баба Пена
Утре е Великден. Станала съм рано и хвърча из кухнята. Мама вече подреди шарените яйца в поднос на масата в хола върху великденското каренце и свещника, който винаги запалваме на този празник, татко отиде на пазар за празничния обяд утре и аз съм сама с баба у нас.
Запретвам ръкави. Изсипвам брашното на кладенче в голямата тава, разтварям маята, добавям топлото мляко и яйцата и започвам да бъркам. Разбира се не пропускам да се прекръстя в началото. Винаги го правя, когато меся Великденския козунак. Наричам го на Господа, на възкръсналите ни с Него надежди, на пролетта, на очакването ни за промяна и любов. И така всяка година. И може би заради замесените в него надежди и вричането му, Великденският ми козунак винаги става чудесен. Независимо от това, че бабите казват, че при студено време, или при по-малко месене, или при студени продукти, козунакът не втасвал добре и не ставал хубав.
Сместа започва да заприличва на тесто. Бъркам непрекъснато с лъжицата, ...