МЕРИ
Мери се затича към огромната скала разположена почти във водите на Тъмното море. Тя обичаше да стои там. Там беше толкова спокойно. Беше толкова тихо. Единственото нещо, което се чуваше беше как вълните на Тъмното море леко се удряха в скалите и довяваха прохладен бриз. Нощта почти беше спуснала тъмната си завеса над Източната Кула и двореца на Ракс беше единственото нещо, което се открояваше отвъд Черната гора. Дворецът беше толкова голям. Мери мислеше, че ще ù трябват дниq за да може да влезе във всяка една стая и да ги разгледа. Вече беше почти на 12, но все още не беше видяла дори половината от стаите в двореца.Изведнъж извърна поглед и видя как слънцето залязва. Как лъчите му се потапяха в Тъмното море и то леко, по леко изчезваше от хоризонта. Помнеше как когато беше на 8 дядо и я водеше тук. Как заедно гледаха залеза на слънцето и как му се наслаждаваха. Помнеше неговите истории, за това как неговия дядо – лорд Бен Ракс се беше борил за да спаси Великото Кралство и как заед ...