Юлското слънце сипеше жар върху крайпътното заведение ‘Хайуей стар‘. В заведението нямаше никакви клиенти. Беше тихо, чуваше се само монотонното жужене на климатика. Рафаел дремеше на бара и от време на време разсеяно хвърляше поглед към огромния стенен телевизор, където течеше реалити шоуто ‘A day in the life‘. На екрана главният герой Айвън Кристоф , целият плувнал в пот, отчаяно се мъчеше да пробие дупка в бетонна колона на апартамента си. Защо, не беше ясно. Рафаел беше изпуснал началото на предаването. Безплодните усилия на Айвън продължаваха вече 20 мин ( като се изключат рекламите, които пускаха на всеки 15 мин. ) Несполуките на Айвън засилваха у Рафаел чувството на бенадежност и безпътица, което го беше налегнало от сутринта. Отегчен от телевизията, Рафаел често извръщаше очи настрани. Но гледката наоколо още повече усилваше чувството му на досада и безнадеждност. Пред погледа отляво се простираше безкрайната ограда на Нешънъл Ентъртейнмънт Студиос, която в далечината се сливаше с хоризонта. Отдясно се стелеше изгорено от жегата жълтокафяво поле, покрито с дребни храсти.

На паркинга спря черен джип. От него слезе мъж на средна възраст с небесносиня тениска с надпис ‘I want to break free’, бермудки на бели и кафяви райета, бейзболна шапка и слънчеви очила.

‘Голяма бира, бързо! Каквато и да е, важното да е студена!‘ каза мъжът. Имаше изнурен и напрегнат вид. Вид на човек, преживял напоследък много премеждия. Свали с бързо движение очилата и бейзболната шапка и нетърпеливо притегли към себе си халбата бира. Рафаел го загледа втренчено. Бледото лице, високото чело, студено сините очи, леко гърбавият нос – всичко това му напомняше много позната личност.

‘Чакай, чакай,... извинете... вие не сте ли...‘

‘Да, да, позна от пръв път.‘ – безцеремонно каза непознатият. Звучеше едновременно арогантно и апатично като човек, вече изпитал всичко в живота и поради това безразличен към всякакви нови изненади и предизвикателства.

‘Да, същият – аз съм Айвън Кристоф от екрана. Зная, че си много любопитен. Имаш късмет, защото пък аз горя от желание да разкажа всичко, за да разтоваря душата си на първия непознат... Отдавна подозирах, че животът ми протича по чужд сценарий. Получавах много сигнали, но бях сляп за тях. Например брадатият джогър, който неизменно нагазва в локва, като минава покрай мене, дори когато времето е сухо от дни. Или бакалинът в кварталната бакалия – винаги, когато влеза в бакалията, започва да си тананика ‘Ода на радостта‘ , при това доста фалшиво. Дълго време смятах, че това са просто съвпадения... Нещата обаче се промениха рязко, когато една вечер моят партньор Орхидей направи нещо необяснимо. Седяхме си кротко на дивана и гледахме футбол по телевизията. Аз пийвах биричка, а Орхидей пиеше чай за разхлабване. От няколко дни имаше запек. Както си пиеше чая, Орхидей внезапно се изправи, вдигна чашата си, мазно се ухили и вдъховено задекламира:

‘Разхлабителен чай

марка ‘Шанхай‘

произведен в Китай!

При запек не се май

а си купи ‘Шанхай‘

и на запека – край!

През декември,

през май,

то се знай –

пий ‘Шанхай‘!‘

След което рязко смени тона от оптимистично патетичен на забързано делови и изрече на един дъх:

‘Лекарствено средство за лица над 14 години. Преди употреба прочетете упътването.‘

Изумях...Поисках веднага обяснение от Орхидей – какво значи всичко това? Отказа да отговори, мърмореше разни глупости. Вбесен, му теглих му един здрав бой. Тогава той ми разкри доста неща. Призна си, че е подставено лице, актьор, действащ по предварителни указания. В случая погрешка беше изиграл ролята си за телевизионнта реклама преждевременно... Отвори ми окончателно очите. После изчезна. Така окончателно стигнах до извода, че съм неволен участник в реалити шоу. И че целият ми живот дотогава е бил по сценарий. Всъщност не знам въобще какво съм правил в живота си по своя воля, и какво не.

Разбрах, че почти целия ми живот се показва по телевизията – или в в реално време, или на запис. Разбираш ли – всичко, което правиш, да се предава на живо по телевизията ( с 5-минутни прекъвания за телевизионни реклами). Всичко, всичко – разбираш ли? Наех частен детектив, който да разследва случая в дълбочина. И най-мрачните ми подозрения се оказаха верни. Повечето от любовните ми похождения са били тайно филмирани и показани в реалити формата ‘Гей в апогей – да лудуваме на воля‘. Творческите усилия на младежката ми рок-група ( не особено успешни ), също се оказа, че са били тайно филмирани и показани в предаването ‘Скрита камера – музикални бисери’. Детективът ме светна, че хората около мене са два вида – подставени лица – актьори и несъзнателни участници в шоуто, т.е. будали като мене, които нямат представа какво се случва.

Почти нищо не са спестили гадовете... Действали са по принципа ‘Колкото по-скандално, толкова по-добре.‘. Всичко в името на шоуто!

Само като се върна назад във времето, се ужасявам – състезанието по надплюване в барчето на Тони... след здрава пиячка... голото хоро в ‘Трите лъва’…всичко, всичко.’

‘Надплюване и голо хоро не съм гледал по телевизията...На са ги давали‘ – каза Рафаел. Лъжеше. Каза това с цел да успокои Айвън. Всъщност бяха ги предавали. Рафаел си умря от смях, като ги гледа. Особено надплюването. Даже беше пратил SMS с прогноза за победителя. После гледа и повторението. Направи си запис и от време на време си го гледаше на мобилния телефон.

‘Живеех спокойно, бях добре осигурен материално.‘ – нареждаше Айвън. ‚Смених доста професии, но винаги бях добре заплатен. Сега прозрях, че всичко това е имало цена. Моят задкулисен спонсор е бил шоу бизнесът. Получил съм добър живот, без да съзнавам, че съм продал свободата си.

Частният детектив установи, че на времето покойният ми баща, за да си плати дълговете, е продал на Нешънъл Ентъртейнмънт Студиос телевизионни права за заснемане и излъчване на живота ми в реалити шоу.

Заплаших Нешънъл Ентъртейнмънт, че ако не ме освободят, ще сложа край на живота си пред камерите. Притиснати до стената, те се съгласиха. И ето ме тук сега – отвратен и отчаян, но най-после свободен!‘

Очевидно Айвън очакваше някаква реакция от Рафаел, някакво съчувствие, някакво одобрение за действията си. Рафаел слушаше безмълвен. Не знаеше какво да каже. Смесица от емоции се надигаха в душата му. От една страна се чудеше дали всичко това е вярно, дали този човек е наистина Айвън Кристоф, дали не е телевизионна инсценировка, която в момента се записва. От друга страна съчувстваше на Айвън. От друга страна тайно съжаляваше, че може би вече няма да го вижда на екрана. Беше толкова свикнал с това реалити...

Но това не беше краят на Рафаеловите странни преживявания в този ден. Не повече от час след като Айвън си тръгна, в заведението влезе висок, русоляв, леко плешив мъж с малка, добре поддържана брадичка. Изглеждаше в много добро настроение. В момента, в който застана в анфас и си поръча безалкохолен коктейл, нещо във вида му накара Рафаел да потръпне.

‘Мда...‘ – помисли си Рафаел. ‘2-а déjà vu ситуация в един и същи ден. И то при общо двама клиенти за деня! Сякаш са се наговорили...‘

‘Какво желаеш? Пий едно пиене за моя сметка. Аз черпя днес. Имам повод‘ – каза без церемонно непознатият.

‘Много мило от ваша страна. Благодаря. Едно двоен скоч с лед ще си сипя. А какъв е поводът, ако не е тайна?‘

‘Не е тайна. Сбъднах дългогодишна мечта. Спечелих кастингa за участие в реалити шоуто ‘A day in the life’. Ще заместя Орхидей. Това е. Сега съм на път към Нешънъл Ентъртейнмънт. От утре влизам в света на шоу-бизнеса. Щастлив съм!‘

‘Да, още като ви видях, си казах: ‘Това лице ми е много познато.‘ Даже помислих, че сте самият Орхидей...‘

‘Казвам се Прошко, но оттук нататък ще бъда Орхидей. С нетърпение чакам да влеза в шоуто. Ще партнирам на самия Айвън Кристоф!‘

При споменаването на това име Рафаел спонтанно отвори уста да каже нещо, но навреме се усети и замълча.

‘Ох, не знам, не знам. От една страна си е супер – популярност, пари...От друга страна, не ви ли притеснява, че ще бъдете все център на внимание, наблюдаван, сниман? Казват, че било компромис с личната свобода и достойнство...‘

‘Свобода? Че да не съм прокопсал, като я имам? Наблюдаван? Че аз досега да не би да не съм наблюдаван? Жената ме наблюдава, тъщата ме наблюдава, шефът ме наблюдава, данъчните ме наблюдават, комшиите ме наблюдават... Животът е една сцена и всички играем ролите си на тая сцена. Разликата е само в броя на зрителите...‘ – каза философски Прошко.

‘Да, като се замисли човек, така е...‘ – каза Рафаел. ‘Ама колкото по-дълго е човек на сцената, толкова по-вероятно е да се изложи и да стане за смях пред хората...‘

‘Че аз досега да не би да не съм ставал за смях? Един от многото примери...Всяка неделя играя футбол. Вратар съм на отбора на нашето село. Цялото село се изнизва да ни наблюдава. Че идват и от околните села. Събират се често по 1000-1200 души. На мача с отбора на село Долна Хелветия преди около месец ми вкараха гол от 70 метра. Тръгнах да хващам топката, хлъзнах се, топката ме облиза по главата, после по рамото и се търколи към вратата. Скочих назад да я хвана, но пак се хлъзнах. Нужно ли е да ти обяснявам какво последва? И до ден днешен в главата ми звучи дружният смях на 1000 гърла...Такива ми ти работи...‘

‘Е, да, това е логиката на живота‘ – каза Рафаел. ‘Каквото правим или не правим, все някой ни наблюдава. Все сме обект на внимание, някога съзнателно, някога неволно. Ето, вземи актьори, спортисти – плащаме пари, за да ги наблюдаваме. И те доволни, и ние доволни. Правят неща, които ни харесват и които ние не можем да правим. Известни са, защото са специални.‘

‘Известни са, защото са специални? Хм, така е. Но и обратното работи - специален си, защото си известен. Няма значение точно с какво си известен. Важното е да си достатъчно известен, за да можеш да правиш пари от това. Ето, Орхидей, моят герой е известен, медиите печелят от него, и за мене ще има, и зрителите са доволни. Това е логиката на успеха за мене, на това съм заложил...‘ – каза дълбокомислено Прошко. ‘Доста по-добре от общ работник в строителството или разносвач на пици...През това съм минал....‘ – добави самодоволно той. ‘E, хайде, ще тръгвам, че в 4 часа трябва да съм на пропуска в Нешънъл Ентъртейнмънт.‘

‘Всичко хубаво! Успех!‘ – каза Рафаел и неусетно потъна в дълбок философски размисъл.

‘Всяко наблюдение ограничава нашата свобода, независимо от това дали знаем предварително, че сме наблюдавани, или не. В края на краищата има един върховен наблюдател, от когото никога не можем да се скрием – Всевишният... Да изберем дали да бъдем свободни или да загубим свободата си трябва да е продукт на нашата свободна воля. Ако някой друг прави този избор вместо нас, значи свободата ни е априорно отнета. ‘ – мислеше си Рафаел.

После изведнъж се сепна – не можеше да повярва, че в неговата собствена глава могат да се зародят такива мисли. Даже си помисли, че невидима сила му диктува тези мисли и леко се изплаши.Не можеше да си спомни откога не бяха го спохождали абстрактни мисли.

‘Всъщност май никога...‘ – каза си Рафаел. Сети се, че единствената мисъл, която витаеше в главата му през последните 3 месеца беше как да свали едрогърдото Мадленче от съседния апартамент. Не че не беше изпробвал целия си арсенал от по-директни методи, но нито един от тях не проработи при Мадленчето.

Така дълбоко замислен, си наля второ голямо уиски. След първите няколко глътки философските пориви в главата му загубиха силата си. Абстрактните мисли за свободата постепенно отстъпиха място на мисълта за Мадленчето и залаганията в Евробет.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

След близо едногодишно безуспешно търсене на работа Айвън се чувстваше уморен и отчаян. Популярността му пречеше. Никой работодател не приемаше насериозно факта, че самият Айвън Кристоф, телевизионната звезда, си търси работа извън шоу бизнеса. Принуди се да се дегизира. Сложи си перука, изкуствена брада и мустаци. Но и това не помогна. Накрая реши да се уедини на палатка в планината, да поживее сред природата на спокойствие, сам със себе си, да анализира живота си досега, да преосмисли нещата и да вземе решение за бъдещето си. Намери си хубаво място на поляна до реката, в подножието на връх Бела Симона. След около седмица обаче пристигна лесничеят и му нареди да напусне в срок до 3 дни. Трябвало първо да поиска разрешение от Регионалната дирекция по горите.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

На този ден Айвън се прибра вкъщи рано. От около година живееше в нает малък, но луксозен апартамент. Засега можеше да си го позволи.

Наля си чаша уиски, пусна си Пинк Флойд, сложи крака върху масичката и се отпусна на дивана.

‘Спокойно, всичко ще се оправи. Свободата си има цена. Просто ми трябва повече време.‘

Имаше нужда от почивка, размисъл и преоценка.

Мобилният му телефон изписука. Три нови имейла.

Първият беше от Бюрото по труда.

‘Уважаеми г-н Иван Христов,

В отговор на ваше запитване по вх. номер 0378942 ви уведомяваме, че към настоящия момент единствените вакантни места за работа са участие в продукции на Нешънъл Ентъртейнмънт Студиос. За целта трябва да участвате в кастинги за съответните телевизионни формати. По-долу прилагаме списък с предстоящи кастинги, в които можете да участвате:

No.                 Изисквани умения                Спонсор                      ТВ формат               Дата

НЕС 032781    Далечно плюене                       НЕС                             Big Brother              15/08

НЕС 032782    Ядене на паяци                         НЕС                             Survivor                   18/08

НЕС 032783    Пиене на вкисната боза            НЕС                            Фермата                   23/08

Оставаме на ваше разположение за въпроси и уточнения.‘

Вторият имейл беше от Регионалната дирекция по горите – Югозападен регион.

‘Уважаеми г-н Иван Христов,

В отговор на вашето заявление за средносрочно / дългосрочно ползване на горски парцел в Югозападния регион ви информираме, че горските масиви в региона са собственост на Нешънъл Ентъртейнмънт Студиос и следва да се обърнете към тях за реда на ползване от физически лица. ‘

Третият имейл беше от Нешънъл Ентъртейнмънт Студиос.

‘Уважаеми г-н Иван Христов,

Регионална дирекция по горите ни препрати вашето запитване относно средносрочно /дългосрочно ползване на горски парцел в Югозападен регион. За ползване на парцела следва да ни заплатите наем, както следва:

Ползване в срок до 3 месеца – 450 евро за кв.м на ден

Ползване в срок от 3 до 6 месеца – 440 евро за кв.м на ден

Ползване в срок над 6 месеца – 430 евро за кв.м на ден.

Като възможна алтернатива ви предлагаме нашата ексклузивна оферта ‘Volcanic challenge‘. Ще имате уникалната възможност да се спуснете до дъното на действащ вулкан. Ние ще поемем всички разноски по експедицията. Нашето условие е да направим филм за спускането и да получим пълни права за разпространение на филма. При успешен край на приключението ще получите право на безплатно:

- 3-месечно ползване на горски парцел от 100 кв.м или

- 2-седмично ползване на апартамент в крайморски курорт

от ваканционния фонд на Нешънъл Ентъртейнмънт Студиос.

За вашата пълна сигурност и в съобразно изискванията на Закона за участие в рискови дейности е необходимо да си направите застраховка живот в нашето застрахователно дружество ‘NES Insurance Ltd.’

Оставаме на ваше разположение за въпроси и уточнения.‘

‘Каквооо?!?‘ – Айвън скочи като ужилен. ‘450 евро на кв. м ?? Абе вие луди ли сте?‘

Позабравеният гняв отново се надигна в гърдите му. ‘Пак те! Пак Нешънъл Ентъртейнмънт! Нямате насита! Мамицата ви алчна! Що не се гръмнах още на времето? ... То и сега не е късно...‘

Напълни чашата догоре. Изпи я на един дъх. След малко заспа с краката на масата.

...................................................................................................................................................

В късния следобед Айвън пийваше водка с доматен сок в кварталното заведение и гледаше разсеяно минувачите. От големия телевизор в заведението се разнесе позната мелодия. Мелодия, която му беше дошла до втръсване. Айвън неволно се загледа в екрана. Не беше го правил откакто напусна шоуто. След всичко, което му се случи, съзнателно избягваше да гледа телевизия.

На екрана се появи познат образ. Орхидей.

‘Чакай, чакай... Нали го отстраниха след гафа, който направи с телевизионната реклама... Явно това е негов заместник...Поразителна прилика.‘

Заслуша се в сърцераздирателната изповед на Орхидей.

‘Разделихме се с Айвън преди повече от година. Преживях го тежко, признавам. ‘ плачливо нареждаше Орхидей. ‘Всеки тръгна по своя път, всеки от нас търси своята свобода. Както си я разбира, всеки по своему... Но какво е свобода? Свободата е неуловима като хоризонта – колкото повече се приближаваш до нея, толкова повече тя се отдалечава.’

Тук Орхидей смени рязко тона – от жалостиво – плачлив на възторжено – патетичен. На екрана до лицето му изникна бутилка с надпис на етикета ‘Horizont’ .

‘Но има и уловим, напълно реален хоризонт – водка ‘Хоризонт’ на една ръка разстояние!!! Всяка глътка открива пред вас нови хоризонти! Консумирайте с мярка! Най-добре с малко лед и лимонче‘ .

На екрана лъсна възторжената физиономия на водещия.

‘А след малко – под прожекторите отново е Айвън. Последната година беше драматична за Айвън. Айвън, изправен пред най-трудния избор в живота си – да продължи ли борбата си в името на свободата, или да сложи край на живота си! Останете с нас!‘

Айвън зяпна от учудване и застина в очакване.

След рекламната пауза показаха филм с всичките му приключения през последната година. Автентични кадри с негово лично участие - безуспешното търсене на работа, палатката в гората, лесничеят, бурната реакция в дома му след имейла, който прочете. Филмът завърши с две снимки – лицето му преди дегизирането и лицето му след дегизирането. Надписът отдолу гласеше: ‘Айвън Кристоф срещу Иван Христов. Кой е по-истинският? И сега накъде?‘

Вцепенен от видяното, Айвън механично допи чашата си на един дъх. След минута пристигна сервитьорът:

‘Всичко наред ли е, господине? Виждам, че водката ви хареса. Ако искате да поръчате 2-а водка, препоръчвам ви ‘Хоризонт‘ – отлично питие за познавачи. Сега е на промоция.‘

‘Добре. Една голяма водка ‘Хоризонт‘. Купувам цялата бутилка.‘

След около час излезе олюлявайки се от заведението. Прибра се вкъщи и заспа облечен на дивана. Сънува хоризонт с яркочервен залез.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

‘Разделихме се с Айвън преди повече от година. Преживях го тежко, признавам. ‘

Рафаел дочу много познат глас. Взе дистанционното и увеличи звука на телевизора.

‘Всеки тръгна по своя път, всеки от нас търси своята свобода. Както си я разбира, всеки по своему... Но съществува ли изобщо абсолютната свобода?...И ако си мислим, че я имаме, знаем ли всъщност какво да правим с нея?‘

Веднага в съзнанието му изплуваха събитията от онзи паметен юлски ден преди година. Спомни си с умиление за дълбоките си размишления и философските заключения, до които стигна след срещите с Айвън и Прошко. След напускането на Айвън беше позагубил интерес към реалити шоуто, но това, което сега чу, тутакси заостри вниманието му.

Изгледа с интерес филмчето с последните приключения на Айвън. Беше изненадан, но не твърде много. Още от дете си падаше по конспиративни теории и страдаше от мания за преследване. Още тогава си беше помислил, че нещо може да не е наред.

След рекламната пауза отново се появи сияещата физиономия на водещия.

‘За да познаете избора на Айвън, гласувайте чрез СМС на тел 0800067043. Цена – 3.50 евро с ДДС. Всички познали ще бъдат включени в томбола с големи награди – 5 екскурзии до Малдивите, 3 автомобилa Citroen MX 72 Sport и 10 40-инчови OLED телевизора LG ‘.

Рафаел набра номер 0800067043. Появи се надпис: ‘Реалити шоу ‘A day in the life’. Въпрос – как ще постъпи Айвън? Отговор 1 - ще продължи да се бори за свободата си и да търси работа извън шоу бизнеса. Отговор 2 – ще сложи край на живота си. Отговор 3 – друго ( въведете текст до 30 символа ). Рафаел избра отговор 3 , написа: ‘Fuck you!’ и изпрати съобщението. Получи ответно съобщение: ‘ ‘Fuck you!’ не е валиден отговор. Вотът ви не се зачита, но ще бъдете таксуван.‘