Беше прекрасна лятна утрин и Марина се събуди рано. Птичките навън пееха своите песни и сякаш природата се усмихваше.
"Напълно подходящ ден за разходка в планината"-помисли си Марина.
След като се приготви тя чу, че се звъни на вратата. Навярно това бе нейният любим Майк, който гореше от нетърпение да и покаже планината и всичко, което обичаше. Двамата се бяха запознали преди няколко седмици, но сякаш се познаваха от години. Тя вече знаеше всичко за него и той разбираше без думи какво искаше тя. Нямаше търпение да се отправи на това пътешествие с него и знаеше едно единствено нещо. Би могла да направи това само с Майк и никой друг.
Отвори вратата и го прегърна силно, като имаше чувството, че никога няма да го пусне. Тръгнаха бавно, а Марина с радост гледаше как мрачния и студен град се отдалечава. Нейните тревоги сякаш изчезваха с отдалечаването на града. Не след дълго навлязоха в гората и в същия миг дъхът им секна. Намираха се на една красива пътека, покрита с листя, които бяха обагр ...