23 нояб. 2016 г., 23:09

Виенско кафе - 19 

  Проза » Повести и романы
1096 0 5

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

8 мин за четене
След шестото позвъняване той просто си затвори телефона и го остави.
– Какво правиш? Може нещо да е станало с детето. Давай, звъни на сестра и или някой друг.
– Нищо не е станало. Припка си към вкъщи. Виж – той ми показа телефона си и наистина точката се движеше.
Погледах малко картата и как се движи точката и после погледнах него.
– Тя е в кола.
Борил сви рамене:
– Такси е взела. Как иначе да се прибере.
– Ами ако не е такси.
Той ми хвърли един поглед и след 30 секунди вече беше облечен.
– Ще и скъсам главата, ако е хукнала с някой.
Изстреля се надолу и чух хлопването на външната врата. Мина доста време и изведнъж отдолу се разнесоха крясъци. Борил беснееше здраво. Почудих се малко, но той не преставаше да вика и реших да сляза. Навлякох дънките си и една негова тениска и се смъкнах надолу. Да се каже, че беше бесен, беше доста меко казано. Доколкото схванах от виковете му, Галя се беше прибрала в кола с двама мъже на по 35. Беше я хванал за ръката над лакътя и изливаше канонада отгор ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Все права защищены

Предложения
: ??:??