След шестото позвъняване той просто си затвори телефона и го остави.

– Какво правиш? Може нещо да е станало с детето. Давай, звъни на сестра и или някой друг.

– Нищо не е станало. Припка си към вкъщи. Виж – той ми показа телефона си и наистина точката се движеше.

Погледах малко картата и как се движи точката и после погледнах него.

– Тя е в кола. 

Борил сви рамене:

– Такси е взела. Как иначе да се прибере.

– Ами ако не е такси.

Той ми хвърли един поглед и след 30 секунди вече беше облечен.

– Ще и скъсам главата, ако е хукнала с някой.

Изстреля се надолу и чух хлопването на външната врата. Мина доста време и изведнъж отдолу се разнесоха крясъци. Борил беснееше здраво. Почудих се малко, но той не преставаше да вика и реших да сляза. Навлякох дънките си и една негова тениска и се смъкнах надолу. Да се каже, че беше бесен, беше доста меко казано. Доколкото схванах от виковете му, Галя се беше прибрала в кола с двама мъже на по 35. Беше я хванал за ръката над лакътя и изливаше канонада отгоре и. Детето изглеждаше наистина стреснато. Майка му стоеше малко по-настрани и ги гледаше тревожно. Явно се беше опитала да успокои Борил и не беше успяла. Сложих ръка на рамото му:

– Хайде стига, тя разбра и повече няма да прави така.

Той се извъртя ядосано към мене.

– Не се бъркай.

– Добре, просто се успокой.

– Казах, не се меси. Отивай горе.

– Добре. Ела, Галя – протегнах ръка към детето и Борил я хвана.

– Какво си мислиш, че правиш?

– Искам Галя да дойде с мен горе, за да я питам нещо. После пак може да продължиш да и крещиш. Ела, Галя. Пусни ми ръката, Бориле. Трябва да говоря с нея, важно е.

– Нека да си поприказват, Бори. Остави ги – обади се и майка му. - Нека Галка иде с нея да си поговорят.

– Никъде няма да ходи. Александра, не се бъркай. Махай се, сериозен съм.

– Тогава помисли за важните работи, после може да продължиш с викането.

Той ме погледна и аз му направих физиономия да помисли малко. И той най-накрая зацепи и пусна Галя.

– Отивай с нея, но да знаеш че не съм свършил.

Детето веднага се присламчи към мен, явно сега баща и и се виждаше по-голямото зло. Поведох я към кухнята, не исках да я вкарвам в спалнята ни.

– Какво стана?

– Нищо. Нямаше таксита и на Дидка брат и помоли двама негови приятели да ме докарат. Татко ги видя и пощуря. Счупи им стъклото на колата с камък.

Чакал е с камък в ръка, боже...

– Те просто ме докараха. Дори не ги познавам.

Хлапето седеше с отпуснати рамене на стола и приличаше просто на детенце. Спомних си, как лъжех майка ми, че нищо не правим с Андрей и тя ми се връзваше. Не ми се искаше и аз да допускам тази грешка. 

– Виж, сега ще отида до някоя денонощна аптека и ще взема противозачатъчни, които се пият след акта...

Момичето ме изгледа стреснато:

– Нищо не е станало, кълна ти се!

– Просто ме чуй. Ще ги взема и ще ти ги донеса. Баща ти няма да разбере нищо, ще му кажа че на мен ми трябва болкоуспокоително, защото ме боли главата. Ако не си правила нищо просто ги хвърли. Но ако нещо се е случило, дали с тези мъже или с някой друг тази вечер, задължително трябва да ги изпиеш. Няма да те питам какво си ги направила. Но пак ти казвам, ако нещо се е случило, трябва да ги изпиеш. Ако забременееш, ще трябва или да направиш аборт или да се окажеш с бебе на 17. И в двата случая, живота ти вече няма да е същия. Мисля, че вече си достатъчно голяма, да мислиш отговорно.

– Нищо не съм правила!

– Погледни ме, Галя. Няма да те питам какво си направила с хапчетата и няма да кажа нищо на баща ти. Ако пиеш някакви други противозачатъчни, няма да взимаш и тези, защото ще се натровиш.

Хлапето ме изгледа и аз и се усмихнах:

– Хайде да си лягаш. Аз ще отида за хапчетата.

Нещо ме навеждаше на мисълта, че Борил доста е закъснял с опазването на някои работи.

Галя си отиде в стаята и аз се върнах в хола. Там обаче беше само майка му.

– Какво стана?

– Всичко е наред, просто са я докарали. Приятели са на брата на приятелката и. Лягай си и тя си легна. Борил къде отиде?

– Вънка някъде.

Излязох отвън и го видях на пейката. Седнах до него и сложих ръка на коляното му:

– Казва, че нищо не е станало, но за всеки случай ще отида за хапчета. Казах и че ще и ги дам, ако не е правила нищо да ги хвърли, ако е правила да ги изпие. И че няма да я питам какво е направила с тях. И че нищо няма да ти кажа.

– Знаеш ли колко пъти се е прибирала така и аз не съм ставал да видя с кого си идва? И тази вечер нямаше. Бяха 35 годишни, Алекс. Двама и тя сама с тях. 35 годишни мъже.

– Не може да я заключиш, Бори. Вече е голяма.

– Ани никога не е правила такива неща. Галя, тя е като Надя. Иска да опита всичко и въобще не мисли, че може да е опасно.

Потупах го пак по крака:

– Всичко ще е наред. Отивам до аптеката. Да не се изтървеш, че съм ти казала.

Купих хапчетата и получих едно подхилване от аптекарката в стил „Още можем да правим глупости, а.“ Жената беше на моите години, така че само и се усмихнах. Можем, не сме толкова стари. Върнах се и отидох при хлапето. Галя си чатеше с някого и побърза да смотае телефона. Оставих хапчето на шкафчето и.

– Ето. Колкото по-рано се изпие, толкова по-сигурно е. Ако не ти трябва, както казах в кошчето. Няма да питам какво си направила. Баща ти кара ли ти се още?

Детето направи физиономия.

– Забрани ми да излизам и каза, че ще каже на мама и ще ме прати обратно при нея.

Явно Надя го играеше родителя-мечка.

– Тревожи се за теб, затова е толкова ядосан. Това, което си направила е много, много опасно. Знам, че си мислиш че не е така и възрастните са едни задръстеняци, които само ти пречат да си живееш живота. След време ще разбереш, че e бил прав да се тревожи. Може нищо да не се е случило тази вечер, или да се е случило нещо, което на теб да ти е харесало. Накарало те е да се чувстваш, важна, голяма, защото възрастен мъж ти обръща внимание

Хлапето ми хвърли един поглед.

– Но ако утре пак излезеш с този човек и той реши да те сподели с приятелите си, защото на него така му е кеф, тогава какво ще направиш? Или да качи клипче в интернет и всички после да ти се присмиват. Виждала си такива клипчета, нали? Не вярваш, че може да направи такова нещо, защото го харесваш. Но и всички онези момичета по клипчетата не са вярвали, защото и те са харесвали мъжете с които са били. Вече си голяма, не се ли пазиш сама, няма кой да те опази. 

Качих се горе, Борил лежеше на леглото и зяпаше с празен поглед телевизора.

– Какво стана?

– Дадох и хапчето и я оставих.

Той ми отметна завивката за да легна и се извъртя към мене:

– Дали е правила нещо?

– Не и насила. Не беше плакала или нещо, като отидох сега. Няма и следи по ръцете, доколкото видях. Тя води ли полов живот?

Борил ме изгледа.

– Надя казва, че може би по-миналата година го е направила. Така и се сторило. Излизала е доста време с едно момченце. Надя я следяла да няма проблеми, но всичко си дошло точно. Те сега още в първи клас им приказват за тия презервативи. Но тези дърти копелета, те няма да сложат, за да си направят кефа. Още повече, ако е казала, че се прибира в Англия. Ще ги убия тези боклуци!

– Счупил си им стъклото?

– Не можах да видя номера в тъмното. Избягаха още като ме видяха, че тръгвам към колата. По стъклото ще ги намеря. Дано не и стане много лошо от това хапче, ще отида да я нагледам по някое време.

Погледнах го изненадана:

– Защо да и става лошо?

– Ами на повечето жени им става. Не си ли пила?

– Не и последните 20 години. Питах в аптеката и ми казаха това. То друго и нямало. Навремето бяха други, нямаше проблеми с тях.

– Е, от тези има. Ще отида да я нагледам след час, два. Ела насам.

– Много съм изморена, Бори. Стой мирен.

– Просто искам да те прегърна. Нищо няма да правя.

Придърпа ме към себе си и ме целуна по врата.

– Липсваше ми, Алекс. Много ми липсваше – прошепна в ухото ми.

Полежа мирен 5, 6 минути и после почна да пипа насам-натам.

– Бори...

– Нищо не правя.

И се зае старателно с нищонеправенето.

Затворих очи и си спомних момичето на дивана. 5 лв, 50 хил, 5 млн, къде е разликата...

След като не проявих интерес той се отказа и прошепна в ухото ми:

– Схванах, няма да досаждам. Лека нощ и сладки сънища. И Алекс, да не съм те видял повече до тези котлони.