19 июл. 2017 г., 00:17

Виенско кафе 2/ 51 - последна 

  Проза » Повести и романы
1433 4 16
14 мин за четене
Иван ми се обади един ден:
– Удобно ли е да се видим? Аз... имам проблем и искам да поговоря с някого. В стария апартамент, става ли?
Чакаше ме седнал на дивана, точно както толкова много пъти преди това. Погледнах го:
– Какво става?
Той помълча малко:
– На него не му пука за теб, на теб защо ти пука за него?
Вдигнах ръце:
– Няма да водя този разговор, Ванка.
– Защо? Защото не искаш да чуеш истината? Той ти изневерява пак и даже не се крие. Прави си купоните в най-големите кръчми, дори не счита за нужно да се скатае някъде. Играят му по масите и той им пъха пари в прашките, после ги минава в някоя тоалетна, а след това се прибира и ляга при теб. На него му е добре, а на теб?
– Ванка...
Той се наведе към мен:
– Пропиляваш си живота с човек, който само те използва, Алекс. И не знам дали наистина не го виждаш или те е страх да си го признаеш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Все права защищены

Предложения
: ??:??