Вървя по пътя или скитам...

Аз виждам ли онази сянка в ъгъла, която ме чака или я разминавам и забравям?

Страхувам се, но ще се върна. Ще я разгледам по-добре... толкова, колкото никой не я е гледал. Ще я разпозная...

Тя съм аз и ме чака. Дебне подходящия момент да се вбеся и да ме разкрие. Обръщам се към нея и ù шепна “Не се страхувам от теб, кучетата са вързани и пътят празен. Покажи се пред мен!”.