Виждаш ли себе си?
Вървя по пътя или скитам...
Аз виждам ли онази сянка в ъгъла, която ме чака или я разминавам и забравям?
Страхувам се, но ще се върна. Ще я разгледам по-добре... толкова, колкото никой не я е гледал. Ще я разпозная...
Тя съм аз и ме чака. Дебне подходящия момент да се вбеся и да ме разкрие. Обръщам се към нея и ù шепна “Не се страхувам от теб, кучетата са вързани и пътят празен. Покажи се пред мен!”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Косара Коцева Всички права запазени
