Вървя по пътя или скитам...
Аз виждам ли онази сянка в ъгъла, която ме чака или я разминавам и забравям?
Страхувам се, но ще се върна. Ще я разгледам по-добре... толкова, колкото никой не я е гледал. Ще я разпозная...
Тя съм аз и ме чака. Дебне подходящия момент да се вбеся и да ме разкрие. Обръщам се към нея и ù шепна “Не се страхувам от теб, кучетата са вързани и пътят празен. Покажи се пред мен!”.
© Косара Коцева All rights reserved.
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
