25 окт. 2009 г., 05:58

Винa

1.2K 0 1
1 мин за четене

  От седмица всяка вечер вали. Не спира да вали и в очите ми, а шумът от удрящите се капки само разяжда раната... отваря се все повече и повече с всяка изминала минута. И как след това да повярвам, когато кажат "времето лекува всичко".
  От седмица, откакто вали, дори за минута не успявам да заспя. Усещам умората в цялото си тяло, в очите, пълнещи се със сълзи при всяка мисъл за теб. Всяка сълза, която се стича по бузите ми, е като парещ въглен от загасващ огън. Опитвам да заглуша писъците в душата ми със силна музика, а заедно с тях и ударите на сърцето. Но при всеки опит страдам все повече, защото то е по-силно от мен. Онова чувство, наречено "вина", надделява и разбива всички надежди.
  Всички спомени изглеждат сиви и тъжни. Всеки стар приятел ме натъжава, всяка стара снимка напомня за онова, което е било, но никога няма да бъде. И даже всеки ден да седя на старата пейка, няма да се повторят онези мигове. Дори да не седя сама, а с някой друг, пак няма да е същото. Няма да си ти, няма да са нашите мечти, няма да е любов, няма да е живот... просто жалко съществуване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елизабет Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Девет години от публикуването! Нито един отзив. Навярно затова тъгата, владяла едно съвсем младо момиче, още простенва със същата сила от изписаните редчета. Дали за тъгата има давност? Тук - не. А в реалния живот на лирическата? Оптимизмът винаги взема превес в мен.

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...