Понеделник. Шефът ни викна в десет часа. Едва се събрахме в залата за конференции. Дойде дори колегата Саркизов, макар за целта да се наложи да го будят двама души. Така е – навикът си е навик, а той е свикнал преди обяд да си дремва.  За да има сили да хапне сетне и издържи до следобедния сън.

Както и да е, сложихме го на дивана в ъгъла, а шефът извади някакво писмо.

Оказа се, че и на колегите от службите за бедствия и аварии им е потрябвало отчитане на дейност. Та затова в петък ще има внезапна тревога и проверка на действията ни при катастрофална евентуалност.

Щели да присъстват шефове на служби, дори голямата шефка от управата ще дойде да види как добре сме се подготвили за справяне със ситуацията. И ще се наложи да потренираме, разучим ролите си, разиграем сценария по всички правила и документи. Добрата импровизация, рече шефът, се крепи на стабилната предварителна подготовка. И раздаде папки с разпределението на ролите.

Вторник. Тъкмо с колежката Пенка и колегата Симеон  обсъждахме достойнствата и недостатъците на новооткрития супер до нас, шефът пак ни събра и устрои малко препитване.  Такова нещо не беше се случвало от изненадващата проверка преди година.

Все пак, къде с подсказване, къде с подготвените пищови – успяхме да демонстрираме знания по действия в извънредна обстановка.

Шефът доволно рече, че отменя следобедната тренировка /което зарадва колегата Саркизов/ и обяви предгенерална репетиция за утре. 

Сряда. За три часа успяхме да проведем репетиция на половинчасовата тревога.  Отначало имаше малко хаос – колежката Мая беше намерена чак в „Марко Поло”, колегата Велин под колата си, колежките от втория етаж в супера. Пусти навици!

Но все пак – заехме нужните позиции. Оказа се, че в сградата имало и други места освен барчето и тоалетната.

Четвъртък. Уморени от предния ден, се отдадохме на типичните си занятия. Колегата Саркизов така се вглъби, че охраната го намерила под бюрото му чак в полунощ. Шефът отмени генералната репетиция – дори колежките от третия етаж не бяха на постоянните си места в барчето.

Петък. Принудени от строгата заповед на шефа, дойдохме в службата едва час след началото на работното време. Заехме местата си безгрижно, преструващи се на  неочакващи природни и други катаклизми /само колегата Саркизов по навик се сви на диванчето/.

Точно в девет часа застанахме до стените – демек, започваше земетресение.  Колежката Стефана, завеждаща вътрешната информационна служба при нас, по навик не се откъсваше от прозореца и ни съобщаваше за ставащото навън.  Докарали стара кола, струпали отгоре й бетон – уж паднали парчета от сграда. Колегата Димо се втурна навън, обаче овреме го спряха. После някой задрънка със звънче и се изстреляхме според сценария.

Малко хаос настъпи на стълбището – колегата Здравко изпусна знамената, дето беше награбил според казармените си спомени и сътвори меле.

Както и да е, изтърчахме навън. Сградата беше наобиколена от специалисти по гражданска и друга отбрана. Имах чувството, че съм светнал внезапно в старата къща на баба и отвред изпълзяваха охранени хлебарки. Всичките записваха нещо в тефтери, засичаха с хронометри, заснемаха ставащото.

Шефката от областен мащаб стоеше мъдро настрани и от време на време раздаваше умни съвети. Майсторите по спасяване на бедстващите измъкнаха през вратата на автомобила един симулант, а после в захлас занарязваха колата и заразбиваха отмъстително камъните.

Дойде и пожарната – като строга матрона, с подобаваща скорост.  Двама пожарникари заразмотаваха маркуч, трети изтича да каже на ВиК-то да пусне поне за малко вода.

Както и да е – дадоха отбой, събудихме колегата Саркизов, прислонен на една ограда и се върнахме да си починем по бюрата.

Важното е, че шефовете отчетоха – и спасяващите герои, и спасените жертви, и ръководещите акцията – всички си знаят урока и няма да бъдат изненадани от друга пробна тревога.