Понеделник. Шефът ни викна в десет часа. Едва се събрахме в залата за конференции. Дойде дори колегата Саркизов, макар за целта да се наложи да го будят двама души. Така е – навикът си е навик, а той е свикнал преди обяд да си дремва. За да има сили да хапне сетне и издържи до следобедния сън.
Както и да е, сложихме го на дивана в ъгъла, а шефът извади някакво писмо.
Оказа се, че и на колегите от службите за бедствия и аварии им е потрябвало отчитане на дейност. Та затова в петък ще има внезапна тревога и проверка на действията ни при катастрофална евентуалност.
Щели да присъстват шефове на служби, дори голямата шефка от управата ще дойде да види как добре сме се подготвили за справяне със ситуацията. И ще се наложи да потренираме, разучим ролите си, разиграем сценария по всички правила и документи. Добрата импровизация, рече шефът, се крепи на стабилната предварителна подготовка. И раздаде папки с разпределението на ролите.
Вторник. Тъкмо с колежката Пенка и колегата Симеон обсъждахме ...