Виновен
Черното БМВ, последен модел, което караше клиентът ми, ме остави до градинката на булеварда. Излязох със самочувствие. Бях му свършил добра работа и бях получил добро заплащане. Лимузината форсира показно и се загуби в големия град...
В градинката на ъгъла един стар познат-букинист продаваше прашасали книги. Обикновенно само гледах, защото книгите ми се виждаха скъпи за техния статус – по около 5-6 лв. едната, достатъчно за обилен обяд в някоя скромна закусвалня. Но този път започнах да се ровя с намерение да купя.
Книжарят разговаряше с една женица, стиснала под мишницата си метла и дървено сандъче за листа, такова, каквото помнех от своето детство. Зад нея беше сивия полунапълнен чувал. Кимнах им фамилиарно и продължих да търся нещо ценно за четене.
Обикновено човек купува такива неща от чувство за носталгия по детството и младостта. Неволно се заслушах в репликите на книжаря.
– Виждаш ли го тоя там, дето рови из книгите?
Жената кимна.
– Дължи ми 700 лева и се прави, че не ме ...