Не знаеш какво ще ти се случи там. Не очакваш дори и че ще отидеш.
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, величествени. Изглеждат страшни и
опасни, но красотата им някак те завладява и приласкава.
Тази, върху която седиш, е здрава, сива скала, тапицирана от
жълто-зелен слой мъх. Толкова пъстра, истинска, жива! Между
пукнатините й никнат алпийски рози - цветя, които е притеглила
към себе си завинаги - точно както и теб, но получили като дар
част от нейната омагьосваща сила.
Но защо се взираш в тази скала, когато пред очите ти се разкрива ...