Пътувах, вече от доста време, за там – не по работа, нито принуда, а заради това, че монотонната обстановка на моя град беше почнала да ми идва в повече и аз реших да направя дълго безцелно пътешествие до място, където не съм ходил като се надявах, тайно, това пътуване, без да знам как въобще би могло, да промени целия ми живот като отвори пред мен нови възможности и цели, които разбрах, отдавна, че няма да се появят от нищото, но и не знаех как да им съдействам, за да съкратя чакането и да мога отново да започна да движа живота си напред, вместо да буксувам напразно, не в кал или върху лед, а върху здрав и сух асфалт.
Денят беше съвсем горещ, а във влака нямаше много хора – предположих, че по–доверчиви на предсказанията от мен хора бяха взели предвид неприятността на прекомерната топлина и бяха решили да отложат екскурзиите си за по–късен момент от живота си – решение, което и на мен ми се искаше да бях взел преди да се кача във влака. Той беше стар, много стар, инструкциите за безопа ...