Влакове за никъде

     Седях на една откачена гара и чаках своя влак, който по технически или политически причини не идваше или прескачаше гаричката ни. Като казах политически си спомних един разказ на руския писател Исак Бабел. Та влакът ту го завладявали белите и поемал в една посока, пътниците сваляли; хващали го червените и влакът - бам - в друг коловоз, други личности, нови кондуктори,  други пътници; нападали го зелените и пак същото… Влакът се люшкал насам –натам, докато влязъл в един тунел и не се видял…

     И както си разлепвах очите по опушените вагони, по припкащите боси циганета и броях варосаните бордюри до мен приседна, със залепена за долната устна цигара, мъж, на видима възраст, 40 години. Шапката му бе железничарска, но вехта почти избеляла, в ръцете си държеше къса метличка. Съжалих го и му подадох една цигара от моите. Кимна ми с глава благодарско, но не я запали. „Не случих на партия! - рече той. – Ако бяхме спечелили, сега щях…” - гласа му се раздра и замълча. После захвърли фаса, за който две  циганета бясно се сборичкаха и ми разказа. Веднъж докато седял на гарата и щъкал по перона попаднал на една обява: „Конкурс за машинисти. Условия по закона.” Бре рекъл си той, бил съм машинист на товарен влак, на пътнически, защо да не пробвам на бърз. Прибира се в къщи и споделя с половинката си. Тя го изгледала учудено и рекла: „Бе, ти си пълен будала, че тоз конкурс е за парлама, бе човече! Сигурно вече са пуснали заповед за назначение на наше момче. Ей, улав си колко си искаш!” Но той се заинатил е рекъл ще пробвам, може вица за Иванчо да не важи тука- Обявяваме конкурс за Иванчо - останалите да подадат документите в канцеларията! ”Хей, този посттоталитарен метод може вече да е забравен, трябва да се е променило нещо. Да, ама не би! Минал тестовете, показал много добра кондиция и знания, дори предложил концепция да се направят криле на влаковете и да се лети със скорост от 200-300 километра в час! „Къде бе, чоджум - рекла комисията - какво си фантазираш  с тези криви линии, с този стар персонал от спирачи, с тези кадри некадърни, да летиш, туй е немислимо… Сега е времето на опипване на почвата, на политическо доверяване, на икономическо проучване… Ще сменим персонала, ще сменим курса и ще дерайлираме, ние посоката я сменихме, но…  Защо бе мамка му стара, защо да не може, опънал се моят познат, за началник влак може и спирач да назначите, за тези работи не се иска знания иска се само политическо алиби и прочие… А за машинист – да водиш един  бърз влак със сума ти  народ се иска грамотен човек, с опит, с усет, с … Било от ясно по-ясно, че парашутът му няма се отвори, само кимнал с глава и казал- ега ти гаврата! Назначили един спирач, дето бил политически братовчед на кондуктора. Влакът тръгнал, а много му се искало да рече на пътниците да не се качват, да не гласуват доверие на машиниста- спирач, но щели вземат за луд. А било една еуфория, бързотия, гърмели гаровите високоговорители, народът бил пощурял.

   Смрачи се. Влакът май пак подмина нашата гара. Моят нов познат отиде да мие тоалетната на гарата, то каква полза щом влакове не идват. Началник- гарата цял следобед стърча мирно на перона и потупваше със слъчогледката десния се крачол. Очите ми изтекоха по студените релси в безкрая от взиране. Някой  изпсува и лампите на перона студено светнаха.

Благой Ранов