Често ме питат какъв ми е проблемът, какво не ми е наред. И аз често се питам същото. И често си мисля, че проблемът ми е тя. Но тя не е конкретна личност. Няма си име, не знам как изглежда. Тя е просто един силует в мъглата, която наричат живот, и на която ни убеждават да се наслаждаваме постоянно. На два пъти бях почти убеден, че съм я срещнал. Първият път не си струва споменаването, а вторият беше съвсем наскоро и иначе празната ми глава още се тормози със спомена за него. В случая „тя” беше прелестна, дългокрака блондинка, с високо самочувствие и още по-висок ток, спрямо който обаче аз си бях съвсем на ниво. Очите ù бяха първото нещо, което привличаше внимание - синьо-зеленикави, колкото невинни, толкова и хитри, приканващи и дебнещи. Изненадващо, не разваляше доброто впечатление, щом заговореше. Точно обратното, беше единственото човешко същество, което съумя да ми вдигне х** само с думите си. Прекрасно... Имах я за един кратък миг, а после повърнах. Оптимистите ще кажат, че трябв ...