Влюбени, влюбени, влюбени...

Влюбени, влюбени, влюбени...

Толкова много преплетени длани се разхождат по улиците.

Думи разпиляват и хабят.

Обичам те.

Единствена.

Очите ти.

Душите ни.

Влюбени, влюбени, влюбени...

Смисълът е абстрактно понятие. Просто я срещаш.

Вървиш.

Не търсиш. Бъдеще.

Мигове попиваш.

От делника.

До късен залез.

И пак започваш да чакаш.

Нова зора.

Влюбени, влюбени, влюбени...

Обичали се от деца. Наивни и порастват.

Оставят деца.

Самота.

И разбити мечти.

Собствената си младост.

Грабват патерици, за да се изправят.

Не от старост.

В лексикона дописват по диагонал:

разочарование.

Влюбени, ВЛЮБЕНИ, влюбени...

Като деца беряхте детелини по поляните.

Трилистни. Късмет било

от втория път

да намериш четирилистна.

Ами – ДЕРЗАЙТЕ!

Поправил съм грешките ви.

С червен химикал.

Влюбени, влюбени, влюбени...

Еднакво звучат единствено

Съдбите. Душите.

Изречените думи помежду ви.

Просто ви понася различно.

Радостта.

И болката.

Влюбени, влюбени, влюбени...

Всеки ден отваряте нова страница.

Аз просто ще сложа автограф

на последната.

Написах „компромиси”.

Дано прочетете книгата.

От Края

към Началото.