Влюбени, влюбени, влюбени...
Влюбени, влюбени, влюбени...
Толкова много преплетени длани се разхождат по улиците.
Думи разпиляват и хабят.
Обичам те.
Единствена.
Очите ти.
Душите ни.
Влюбени, влюбени, влюбени...
Смисълът е абстрактно понятие. Просто я срещаш.
Вървиш.
Не търсиш. Бъдеще.
Мигове попиваш.
От делника.
До късен залез.
И пак започваш да чакаш.
Нова зора.
Влюбени, влюбени, влюбени...
Обичали се от деца. Наивни и порастват.
Оставят деца.
Самота.
И разбити мечти.
Собствената си младост.
Грабват патерици, за да се изправят.
Не от старост.
В лексикона дописват по диагонал:
разочарование.
Влюбени, ВЛЮБЕНИ, влюбени...
Като деца беряхте детелини по поляните.
Трилистни. Късмет било
от втория път
да намериш четирилистна.
Ами – ДЕРЗАЙТЕ!
Поправил съм грешките ви.
С червен химикал.
Влюбени, влюбени, влюбени...
Еднакво звучат единствено
Съдбите. Душите.
Изречените думи помежду ви.
Просто ви понася различно.
Радостта.
И болката.
Влюбени, влюбени, влюбени...
Всеки ден отваряте нова страница.
Аз просто ще сложа автограф
на последната.
Написах „компромиси”.
Дано прочетете книгата.
От Края
към Началото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емили Всички права запазени