Стоеше точно на ръба. Направеше ли крачка напред, пропадаше. И от там нямаше връщане. Скалпът на тила му настръхна. Това беше много атавистична проява на неговото тяло, на всички човешки тела. В тях освен човешката им душа живееха и много животни и от време на време някое от тях се събуждаше по различни причини. В този случай причината беше страх. Беше се парализирал от ужаса на неизвестното Зло. Но всичко трая само миг и картината се смени. Този път пред него стоеше една черна сянка, която в един миг се опита да обладае неговата Същност и да я изтика от тялото му. Сянката беше изключително злонамерена и настойчива. Задъха се от борбата между неговата и нейната воля. Успя да я отблъсне и изтика от областта, в която се намираха и... се събуди. Беше облян в пот. „Кошмари“, помисли си за момент Той, после отхвърли идеята. Знаеше, че това беше също толкова истинско, колкото можеха да бъдат истински нещата в световете на Илюзията. Такъв беше и светът на границата на съня и реалността. Реалност, това беше също Илюзия, макар и от по друг, по-различен характер. Но така беше прието да се казва от човешките същества, въплътени в тела.
          „Пак искат да ме вземат обратно при себе си“, пробягна в ума му. Нямаше как да стане, просто защото неговата Свободна воля не го искаше. Цялото му Същество искаше Светлината и Любовта. Те вече бяха втъкани дълбоко в него, но някога... някога Той беше един от тях - Тъмните, един от най-страховитите Лордове на Мрака, предани на Звяра, неговия бивш Господар. Това, обаче, беше наистина много отдавна. Тогава цялата Вселена пропищя от тъмните им дела, от жестокостите, които вършеха. Те се опиваха от Властта и Силата, която им беше дал Господарят и вършеха всичко с такава наслада. Той потрепери от спомена си с отвращение. Но нещата, както знаете, са изменчиви и Лордът на Мрака получи своя шанс за Промяна. Великият - позитивният опонент на Звяра, реши да промени нещата в своя полза и направи много мъдър ход, макар и да пожертва един от най-светлите си Адепти и Учители на Любовта. Планът му сработи перфектно, а той включваше Лордът на Мрака да отнеме живота на Адепта на Светлината. Това стана без да му мигне окото, но моментът на самата смърт на Адепта промени нещо в Лорда, защото смъртта на Светлото същество беше толкова кротка и тиха, но толкова величествена и уникална, че в коравото черно сърце на Лорда се събуди нещо много старо и почти забравено. Спомни си как беше Излъчен от Централния Източник като една прекрасна Съкровена Искра и като чисто и невинно същество, бeз да се усети, от глупава любознателност, беше привлечен от Тъмните и после... после нямаше връщане назад. Дали? 

        За пръв път, откакто Лордът беше при тях, в него забушува справедлив гняв и в крайна сметка Той се яви пред Великия и пожела да работи за Светлината. Врече се и заложи цялата си репутация и чест за това. Но не ставаше така просто. Трябваше да бъде проверен от Великия и той го направи своя Дясна ръка. Кодовото му име беше Чистача. Имаше за задача да се изправя в битка с най-злите и безпощадни слуги на Мрака, да ги побеждава и след това да ги праща или в Бездната, откъдето връщане нямаше, или в Ада и Чистилището за преобръщане на програмите в съществата им. Сега пък Тъмните пропищяха от него, толкова съвестно и педантично изпълняваше задълженията си пред Великия. И постепенно спечели доверието му, за което получи Освобождаване на Съкровената си искра и Огромната Му Любов и Подкрепа. Така от Лорд на Мрака съществото му се превърна в Прекрасен Воин на Светлината, светещ с едни от най-богатите цветове на Сътворението. Та нали Той беше преминал през Целия Цикъл на Нещата и Световете.