Стоеше точно на ръба. Направеше ли крачка напред, пропадаше. И от там нямаше връщане. Скалпът на тила му настръхна. Това беше много атавистична проява на неговото тяло, на всички човешки тела. В тях освен човешката им душа живееха и много животни и от време на време някое от тях се събуждаше по различни причини. В този случай причината беше страх. Беше се парализирал от ужаса на неизвестното Зло. Но всичко трая само миг и картината се смени. Този път пред него стоеше една черна сянка, която в един миг се опита да обладае неговата Същност и да я изтика от тялото му. Сянката беше изключително злонамерена и настойчива. Задъха се от борбата между неговата и нейната воля. Успя да я отблъсне и изтика от областта, в която се намираха и... се събуди. Беше облян в пот. „Кошмари“, помисли си за момент Той, после отхвърли идеята. Знаеше, че това беше също толкова истинско, колкото можеха да бъдат истински нещата в световете на Илюзията. Такъв беше и светът на границата на съня и реалността. Реалн ...