- Ако знаеш само колко те обичам! Цветовете на тези есенни листа не стигат да опиша колко са силни чувствата ми.
- И друг път си казвал, че ме обичаш. Но с много по-малко думи.
Мария и Милен се разхождаха по тротоара на главната улица. Той я бе прегърнал през рамото и не виждаше нищо друго освен падналите листа пред себе си. Вечерта идваше със светналите улични лампи. Лек ветрец караше листата да се обръщат, за да видят всеки минувач. Захладня. А бе топъл слънчев ден.
- Искаш ли да пием кафе? - попита Милен.
- Предпочитам да седнем на някоя пейка и да се наслаждаваме на есенната вечер - отговори Мария.
Вятърът се усилваше, но не толкова, че да изплаши двамата влюбени. Те седнаха на пейка. Гледаха хората, които минаваха край тях. Всеки бързаше, за да се прибере. Някои от тях влизаха в магазините, които привличаха с рекламните си светлини.
- Есентта е интересен сезон - каза Милен. - Всичко, което сме свикнали да виждаме в друго време е различно. Слънцето вече е ниско. Толкова, че го усещаме по-силно отколкото през лятото.
- Да! - отговори Мария. - Толкова близо, че може да се огледа в очите ми, нали?
Милен прегърна Мария, а тя отпусна главата си върху рамото му.
- Още топли, а е залязло преди половин час - каза младият мъж. - И дори двадесет градуса да е се усеща топло, а не както през лятото. Подарен миг е всеки слънчев ден през есента, когато не знаеш какво ще е времето през различните часове.
- Има и вятър. - каза Мария. - Ветрец, който носи малко хлад.
- Хлад, но не и студ, нали? Носи ни вести от зимата. Да свикваме. Да ни стегне малко.
Двамата влюбени се засмяха, след което се целунаха.
- А вятърът донесе и облаци - каза Мария.
- Облаците са само мека постеля на дошлите вече звезди - отговори Милен. - Те събират в дъждовни капки сълзите породени от самота. Пречистват, когато завали.
- Знаеш ли? Чудя се, откъде ти идват толкова много думи?
- Влюбен съм! - каза Милен. - В теб. С другите не мога да говоря така. Само поздравявам и се чудя какво да им кажа.
- Все едно пишеш. Това е импресия. Когато си написал нещо със силата на чувствата.
- Аз не обичам чуждите думи! - каза Милен. - Да кажем, че е впечатления. Впечатления в есенно.
Мария затвори очи. Младият мъж я целуна нежно по устните. Постояха още малко на пейката. Почти нямаше хора, когато той я погледна в очите и каза:
- Да тръгваме!
- Да тръгваме! - отговори Мария.
Двамата влюбени тръгнаха по троторара до главната улица. Прибираха се в своя дом. Там, където изживяните мигове в есенната вечер щяха да се пренесат в албума на спомените.
Впечатления в есенно.
Явор Перфанов
07.11.2022 г.
Г. Оряховица
© Явор Перфанов Все права защищены