Прехапа устните си до кръв, за да не извика.
Люкът се затвори и мъжете в сиви костюми, всички до един с маскирани лица и огромни очила, наподобяващи фасетъчни очи го затътриха към кушетката.
Металните скоби щракнаха през китките и глезените му и усети как температурата под него се покачи за секунди. В тясното пространство на Камерата замириса на собствената му кожа.
След минута накичиха черепа му със светещите вентузи и отблясъците им сякаш разкъсаха мозъка му. Лъч бяла светлина се спусна от тавана, проби пространството между очите му и задълба като свредел в невроните му.
Сивите костюми се вторачиха в мониторите. Усети как всичко около него се изпълни с нажежен въздух. Искаше да изкрещи нечовешки и отново прехапа устните си. После сякаш престана да чувства.
- Капитан Грациани- прозвуча от някъде басовият глас на Генерала- обвинен сте в предателство към Идеята!
Думите извираха от стените, спускаха се като пипала, браздяха телесата му. За миг улови горчиво- соления вкус на кръвта в уста ...