Вредни размисли за специалитета
Сервираха ни поредния специалитет на заведението „Всичко можем" - половин порция свобода. Гледаме го и се чудим - чии мечти стават реалност? Не може ли при пазарната икономика да живее не само народът, а и управниците му? Изобщо не намеквам за егоизма им. Защото колкото повече нарастват привилегиите, които сами си дават, толкова повече намаляват посмелите да питат.
От време на време само някой прави плахи опити за смелост.
Защото държавата ни обърна вече лице към гражданина и той закрещя от ужас.
Видя лицето на демокрацията. А тя ни даде демократи, само демократи и нищо повече от демократи.
Демокрация като мимика, на която липсва лице. Лицата се сменят, но маските остават над нас - с празни, сухи очи, вперени нейде си.
Маските на хората, които могат всичко, преди да го започнат. А сетне се оказва, че не могат, но искат.
И се питаме - Дарвин ли ще отговаря за озверяването на човека?
По-рано духът ми се вдигаше високо, падаше отвисоко, бързо и сигурно. Сега не лети така нагоре, защото знае, че пак... ще се пада.
Животът е сложен, но след първата чаша става прост. Подготвени сме за зависимост - от комплексите, от некадърността, от навика.
Макар в робство да живеят само робите.
Все повече стават вампирите, все по-малко храната им. Нараства нуждата от безропотни донори.
Е, душата човешка още живее, но отслабнала, с просто око едва се забелязва. Сивота.
А тя е забележим цвят, когато покрие другите цветове.
И няма никой, който да викне, че царят е гол. Защото той е облечен. Голите са в кортежа.
Многообразието на проблемите идва от еднообразието на причините.
Призивът „Да се учим, да се учим и пак да се учим!" вече не е актуален, а „Да работим!" отпадна. Поради ненужност.
За глупака умните са другомислещи.
Всичко се пука по шевовете, но ни обясняват, че това е признак на растеж.
Гледаш, слушаш и се питаш: „По-рано заглушаваха „Свободна Европа", защо сега не заглушават всичките медии?"
Гледаме, зяпаме и все закъсняваме. Вземаме прибързани решения, защото закъсняваме, а сетне закъсняваме заради прибързани решения.
Така объркахме влака и вместо за Европа сме нейде в Африка. Около Етиопия.
Иначе всички пътища водят към Европа, но не и нашите. Те са в ремонт и в дупки.
Зад гърба ни има митинги, избори, конференции, а напреде ни чакат конференции, митинги, избори.
А на мен ми остава само времето. Отчасти.
Миналото само зависи от мен. То е такова, каквото си го спомням.
Бъдещето е на водачите - такова, каквото ми го рисуват с химерните си бои.
Остава настоящето. Колкото глътка ракийка и едно бодване от салатката.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
Генек, абе защо не ти дадат телевизионното време за новините, все ще е по-интересно, даже и открита линия може да направят, за да има обратна връзка за доизасняване на тези, които не са разбрали. Колко разходи по събиране на новини ще отпаднат... а и на някои ще им стане по-ясно..