Сервираха ни поредния специалитет на заведението „Всичко можем" - половин порция свобода. Гледаме го и се чудим - чии мечти стават реалност? Не може ли при пазарната икономика да живее не само народът, а и управниците му? Изобщо не намеквам за егоизма им. Защото колкото повече нарастват привилегиите, които сами си дават, толкова повече намаляват посмелите да питат.
От време на време само някой прави плахи опити за смелост.
Защото държавата ни обърна вече лице към гражданина и той закрещя от ужас.
Видя лицето на демокрацията. А тя ни даде демократи, само демократи и нищо повече от демократи.
Демокрация като мимика, на която липсва лице. Лицата се сменят, но маските остават над нас - с празни, сухи очи, вперени нейде си.
Маските на хората, които могат всичко, преди да го започнат. А сетне се оказва, че не могат, но искат.
И се питаме - Дарвин ли ще отговаря за озверяването на човека?
По-рано духът ми се вдигаше високо, падаше отвисоко, бързо и сигурно. Сега не лети така нагоре, защото зн ...