Време, което тече..

Отдавна си престанал да броиш дните.
Няма значение дали е понеделник или събота,  януари или ноември.

Приел си, че всичко е време. Време, в което съм или си.

Време, в което пътища се пресичат , а след това се разделят.

Време, което се дели на преди и след сблъсък на емоции.

Време, в което си се оказал точно там където трябва и  то по точно определена причина.

Време, което ти е дало възможност да се докоснеш  до усещането за безвремие.

И всичко това, като едно вдишване.

Ти си там, където искаш да бъдеш.

Задържаш дъха си.

Времето тече бързо /според твоето усещане/, но всъщност то не бърза.

То тече равномерно... както досега. Само твоите усещания се променят.

Колкото по-дълбоко си паднал в този отрязък от време, толкова по-болезнено е чувството, което изпитваш.

Като потъване в дълбока вода.

Налягането смазва дробовете ти.

Не се вижда дъното, за да се оттласнеш, но и повърхността е непосилно далече.

Точно в този момент  имаш крещяща нужда от... /колкото и абсурдно да звучи, точно в този момент  имаш нужда от дъно/... и не само.

Имаш нужда и от нещо, което да преобърне света ти, да те накара да се оттласнеш  с последни сили от дъното.

Време, в което си готов  да  дадеш всичко от себе си, за да стигнеш повърхността.

Може би това е  желанието да усещаш разхлабващата се  хватка на загубата и да поемаш глътка въздух от същото онова време, което си тече спокойно, равномерно и невъзмутимо около теб.

Време приютило за кратко един човешки живот.

Време, което тече…

Enya - Only Time

http://www.youtube.com/watch?v=7wfYIMyS_dI&list=RD7wfYIMyS_dI