30.10.2014 г., 13:00

Време, което тече

1.1K 0 3
1 мин за четене

Време, което тече..

 

 

Отдавна си престанал да броиш дните.
Няма значение дали е понеделник или събота,  януари или ноември.

Приел си, че всичко е време. Време, в което съм или си.

Време, в което пътища се пресичат , а след това се разделят.

Време, което се дели на преди и след сблъсък на емоции.

Време, в което си се оказал точно там където трябва и  то по точно определена причина.

Време, което ти е дало възможност да се докоснеш  до усещането за безвремие.

И всичко това, като едно вдишване.

Ти си там, където искаш да бъдеш.

Задържаш дъха си.

Времето тече бързо /според твоето усещане/, но всъщност то не бърза.

То тече равномерно... както досега. Само твоите усещания се променят.

Колкото по-дълбоко си паднал в този отрязък от време, толкова по-болезнено е чувството, което изпитваш.

Като потъване в дълбока вода.

Налягането смазва дробовете ти.

Не се вижда дъното, за да се оттласнеш, но и повърхността е непосилно далече.

Точно в този момент  имаш крещяща нужда от... /колкото и абсурдно да звучи, точно в този момент  имаш нужда от дъно/... и не само.

Имаш нужда и от нещо, което да преобърне света ти, да те накара да се оттласнеш  с последни сили от дъното.

Време, в което си готов  да  дадеш всичко от себе си, за да стигнеш повърхността.

Може би това е  желанието да усещаш разхлабващата се  хватка на загубата и да поемаш глътка въздух от същото онова време, което си тече спокойно, равномерно и невъзмутимо около теб.

Време приютило за кратко един човешки живот.

Време, което тече…

 

 

Enya - Only Time

http://www.youtube.com/watch?v=7wfYIMyS_dI&list=RD7wfYIMyS_dI

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...